Баба в 22 часа към училищния психолог:  Как да озаптя внука?

Ниският социален статус на много семейства и неглижирането на училището демотивират децата, коментира педагогическият съветник Снежана Нонова на национална конференция в Пловдив

Децата се доверяват повече на учителите, отколкото на родителите, стана ясно от презентация за ограничаване на отпадащите

„Какво да правя, знаете ли какво е у нас?” Шокиращият въпрос е отправен по мобилния телефон на педагогическия съветник на СОУ „Черноризец Храбър” Снежана Нонова в 22 часа в петък вечер. Разтревожена баба, която сама се грижи за внука си, се видяла в чудо, че не може да се справи с шумната компания, която момчето е събрало вкъщи, и решила да потърси помощ от психоложката. Възрастната жена обяснила, че вдигали шум до бога, пиели и пушели, а тя не знаела как да се справи.

Случаят бе даден като пример по време на презентацията на педагогическата съветничка „Ограничаване на отпадането” на днешната национална конференция „Училището – желана територия на ученика и учителя” в хотел „Кендрос”. Целта на психоложката Нонова бе да илюстрира какво се случва с голяма част от децата, чиито родители са заминали на гурбет, оставяйки ги на грижите на баби и дядовци.

„Един от основните проблеми за отпадането е ниският социален статус на семействата. Има случаи, в които и двамата родители не работят, и пътуването на детето от съседно до Пловдив  село се оказва проблем. Нашето училищно настоятелство е взело решение да подпомага такива деца, като поема транспортните им разходи”, обясни един от начините за справяне с проблема Снежана Нонова.

Другата битка, която водят учители и психолози, е да работят отблизо с родители, които неглижират училището с реплики като: „Какво ви държа толкова тая госпожа, професори ли ще ви прави?” или „Махни го това даскало”.

Не по-малък проблем са децата от малцинствата, за чиито семейства образованието не е приоритет.

„Не приемам етнокултурните особености да влияят на отпадането от клас. Имахме едно момиче от ромски произход, което се справяше изключително добре, в бележника му имаше основно петици и шестици. Завърши 9 клас и ненадейно родителите дойдоха да поискат отпусно, защото щели да я местят в друго училище. След известно време обаче нейните съученици  споделиха, че тя е спряла училище и във Фейсбук видяхме снимки, че са я задомили. А детето имаше възможности и можеше да завърши поне средно образование”, разказа Нонова.

Голям процент от децата с един родител също са в рисковата група на застрашени от отпадане. В СОУ „Ч. Храбър” има правило ученик, който не се появи първия или най-късно втория час, тутакси класният ръководител да позвъни ни родителя.  Напоследък обаче комуникацията с майките, които сами се грижели за децата си, ставала все по-трудна. Някои категорично отказвали да вдигат на класните, други пък се оправдавали със забрана от страна на работодателя да разговарят по мобилните си телефони през работно време.

„Чувала съм от майки, че карат смени по 12 часа. Като се приберат изобщо не знаят дали детето е било или на училище или не, а какво останало да му проверяват домашните или да се интересуват от оценки. Ако системно не вдига, аз звъня от служебен телефон и успявам да осъществя контакт, защото не подозират, че ги търсят от училището. В такива случаи детето се чувства безнаказано, неконтролируемо, нерядко проявява и агресия. Защото знае, че учителят няма да се свърже с майката. Какво като има двойка, ще си скрие бележника и готово. В такива случаи родител и дете почти не си говорят”, анализира психоложката.

Друга предпоставка за скъсване на връзката между възрастен и дете е физическото насилие от страна на родителите. Много семейства смятали, че проблемите се решават със санкции и шамари, затова децата отказвали да споделят и се капсуловали в себе си.

„Опитвам се да ги накарам да ме припознаят като човек, на когото могат да се доверят и с когото да споделят и да получат разбиране.  Не лесно да надникнеш в душата им. Има и такива, които се срамуват, но все по-често чувам: „Г-жо, на вас мога да кажа, на майка ми – не”, добавя още Нонова.

Нерядко тя се явявала връзката между детето , класния или учителите по отделните предмети. Клубове по интереси и по-чужди езици също били начин за приобщаване на децата към училище.