Удължаването на учебната година с една седмица по никакъв начин няма да разреши сериозните проблеми в системата, за които от година алармираме и предлагаме подкрепа за разрешаването им. Това заявяват от асоциация “Родители”, след като тези дни министърът на образованието и науката акад. Николай Денков отново повдигна въпроса за началото на учебната 2023/2024 година с предложение то да бъде променено от 15 септември на 7 септември. Притеснението на асоциацията е, че този дебат измества фокуса на разговор от наистина важните въпроси и теми, които стоят пред образованието. Според родителите дългият престой в училище не гарантира повече знания и умения, а по-скоро ще доведе до спадане и изцяло загуба на мотивация, вместо до повишаване на резултатите.
Качество
Първият и най-важен въпрос е за качеството на образованието, което подготвя децата да се справят в житейските ситуации, като използват знанията и уменията си от училище, което подготвя функционално грамотни деца с ключови компетентности. Образование, което помага на децата да открият своите дълбоки интереси и ги подкрепя да поемат по пътя на изследването им, за да намерят истинското си призвание, с което да се чувстват реализирани и полезни за себе си и обществото. Това са основните акценти в становището, което асоциация “Родители” е изпратила до МОН с апел разговорът да се води в контекста на цялостна визия.
Според анкетата, направена от асоциацията сред 2000 родители, 73% категорично не одобряват предложението, 8 на сто са посочили “по-скоро не одобрявам” и така процентът на неодобрение е 81. Родителите в много по-голяма степен очаквали съдържателна реформа. 22% от анкетираните са посочили, че имат дете в детската градина, 46 – дете в 1-4 клас, 32 на сто – в 5-7 клас, а 35 – дете в 8-12 клас. Отговорилите родители са високообразовани (92 на сто са с висше образование и 8 на сто са със средно образование).
Участниците в изследването са на мнение, че децата са претоварени по време на учебната година и имат нужда от дълга лятна почивка, през която да са на открито и да пътуват. Причината за това претоварване те виждат в прекалено претоварения учебен план и в преподавания материал, който трябва да се преструктурира и олекоти, за да има повече часове за упражнения и усвояването му.
Родителите обръщат внимание и на факта, че училищата не са оборудвани с климатици за топлото време в началото на септември. Не трябвало да се подценява и традицията в България 15 септември да е първият учебен ден. Отбелязва се отново скъсяването на лятната ваканция, както и фактът, че за много семейства това е време за семейни почивки, което може да се окаже причина и за доста деца да пропуснат първите две седмици. По-ранното започване означавало и значително съкращаване на почивката на учителите.
В изследването се посочва, че в огромната си част родителите, които одобряват предложението за по-ранното начало на учебната година, го правят при условие, че децата имат повече ваканции през учебната година (40 на сто).
Родителите са категорични, че, ако годината започва две седмици по-рано, те трябва да бъдат заети с извънкласни дейности – с преходи сред природата (36 на сто) и с еднодневни екскурзии до музеи, манастири и паркове (31 на сто), дейностите за сплотяване на класа (21 на сто) и по-дългите екскурзии с цел посещение на исторически обекти (20 на сто). Посочват се и “работните” екскурзии, за да видят децата как работят ВЕЦ, язовири, летища и други обекти, интересни за тях. 12 на сто посочват: “повече учене – преговори и затвърждаване на материала”, “проектна работа с децата” (8 на сто).
Идеята за седмица за адаптация на всеки клас, така че децата да се опознаят със своите съученици и учители или да се настроят към училищния живот след ваканцията, а родителите да имат време и възможност да се запознаят с учителите, с другите родители, с ръководството и училището на своите деца, се приема по-скоро с неодобрение (33 на сто – напълно не одобрявам срещу 18 на сто одобрявам напълно).
На родителите е предложен за мнение модел на учебната година, при който тя започва в началото на септември и завършва в края на юни, като има есенна ваканция (14 дни), коледна ваканция, февруарско-мартенска ваканция (14 дни), априлско-майска ваканция (14 дни). Като цяло, обаче те не одобряват този модел. Неодобрението е предизвикано най-вече от факта, че те в голямата си част очакват промяна на съдържанието на учебния материал, а не толкова на формата на учебната година, поясняват от организацията.
