Сертифицираната на 3 континента за различни модели за управление на хора Теодора Георгиева мотивира филолози от ПУ
Страстта й да създава бъдещи лидери я нарежда сред един от най-сертифицираните тренери в България. Теодора Георгиева е старши L&D мениджър в най-големия работодател в аутсорсинг индустрията у нас TELUS International Europe. Тя отговаря за разработването и внедряването на редица обучителни програми. Теодора е сертифицирана на 3 континента за различни модели за управление на хора. Тя е единственият мастер тренер в България по Situational Leadership Experience на Кен Бланчард. Освен това е интерпретатор на типове хора по модела на Майер Брикс (MBTI). Днес Теодора се срещна със студенти от Филологическия факултет на Пловдивския университет. Ето какво сподели пред „Уча в Пловдив” преди срещата си с младите филолози.
-Ролята и значението на човешкия капитал са обект на все по-голям интерес от страна на икономическата теория и практика. Защо обаче днес няма сектор, който да не се оплаква от липса на качествени кадри. Каква е провокацията ви към студентите?
-Основното ми послание е да учат. Колкото и да звучи клиширано. Ученето започва, когато се родим, и продължава цял живот. Единственото сигурно нещо, което никой никога не може да ни отнеме и което ни гарантира успех. От 90-те години обаче започва т.нар. движение за самочувствие, което учи различните организации, институции и дори родители да поощряват у децата си тяхната гениалност, техния талант и изпращат послания, които омаловажават ученето и усилията. Например, поощрение от рода на: „Колко бързо се справи с тази задача, много си умен”, оставя у детето посланието, че ако не се справи бързо, значи е глупаво. Или щом има шестица без никакви усилия, значи е природен талант. Това насажда у него представата, че то е глупаво, ако положи усилия. Това ограничава визията на децата и младежите и ги поставя в състояние на неполагане на усилия и на неучене. Цели компании съществуват в т.нар. фиксирано съзнание на природни таланти, на природните гении. Мерят се IQ точки, които вече нямат никакво значение, защото е доказано, че са променлива стойност.
-Така ли обяснявате масовата демотивация и апатия?
-Ако ти си кодиран от малък, че усилието е признак на глупост и че ако не си природен талант, нямаш шанс в този живот, откъде да идва мотивацията. Ако родителите и учителите непрекъснато ти казват колко си умен, те те издигат на пиедестал, ти затваряш кръгозора си и започваш да правиш само неща, които да покажат колко си умен – избягваш предизвикателства, страхуваш се от провал и, съответно, спираш да се развиваш. Дали някой ти казва: „Много си глупав” или „Много си умен” има един и същи ефект – и двата случая не правиш нищо.
-Какво се случи с вас, как стигнахте до тук?
-С любознателност. Пак клише, съжалявам, но е истина. Имам бакалавърска степен по журналистика от Софийския университет. Твърдо вярвам, че когато човек избере своето поприще, трябва да вложи всичките си усилия да получи повече информация за това, с което се занимава. Когато реших, че избирам обучения, отделих огромно време да разучавам най-различни теории за водене, да пробвам разнообразни техники. Изложила съм се пред много хора, но това е опит. От компанията, в която работя, ме изпратиха на обучения, след което се сертифицирах за различни модели на управление на хора в Англия, САЩ и Филипините.
-Имате завиден опит за възрастта си. Какво ви се иска от тамошните системи да се въведе у нас?
-Оценяването на прогреса. Ако трябва едно основно нещо да бъде променено в нашата образователна система, то това е системата за оценка на учениците. Те не трябва да бъдат оценявани на база знанията, които са показали в сряда в 12 часа по римска история, а за напредъка им през годината. Само така можем да ги мотивираме да учат повече. Оценяването в сряда в 12 слага финал на ученето на римската история завинаги. Без значение каква оценка е получил ученикът.
