Свързват арабския език единствено с религията, а той е много повече от това, казва Хасан Бласим, чиято книга печели наградата за чуждестранна литература на „Индипендънт” и най-високото отличие за преводна белетристика във Великобритания

dscf0170

Мъчително е да се връщам към миналото и да разказвам отново и отново историите си. Обаче го правя, защото това е важно за останалите бежанци. Важно е да бъда активист, но обичам да се изразявам писмено, макар че това е самотно занимание.

Това сподели днес на среща с ученици от ЕГ „Пловдив” иракският писател Хàсан Блàсим , който гостува, воден от издателя Манол Пейков.

„Жив бежанец стои пред вас, имате уникалния шанс да му зададете всички въпроси, които ви вълнуват”, подкани аудиторията Пейков, чието издателство „Жанет 45” пусна на пазара в превод на български две от най-популярните заглавия на Бласим – „Лудият от площад Свобода” и „Иракският Христос”.

Роденият в Багдад автор учи кино, но филмите му не се харесват на диктатурата и, принуден от все по-безмилостните обстоятелства, започва своето многогодишно мъчително откъсване от Ирак. Четири пъти подред опитва да мине българската граница, но го залавят. В крайна сметка последният му опит е успешен и се добира до София, където работи близо година в арабски ресторант. През 2004 година, вместо във Франция, където е възнамерявал, се установява  във Финландия. Оттогава живее там със своята приятелка, там се ражда и синът му.

„Финландците бяха шокирани от мен, защото не знаеха нищо за Ирак. Докато аз познавам Запада през литературата и киното. Написах идея за документален филм на арабски, помолих една приятелка да го преведе на финландски и отидох в една телевизия да я предложа. Веднага ми предложиха да започна. Другите бежанци станаха ревниви и недоумяваха как така съм се уредил на подобно високоплатено работно място. Но от мен се искаше да правя само филми за бежанци, омръзна ми и напуснах. Работих за кратко в бежански лагер, тъкмо когато започнаха да пристигат българските роми, но реших  да се концентрирам върху писането”, връща лентата Бласим.

Пише книга с разкази и я праща на 20 арабски издателства с молба да я издадат. Всички отказват. След като започва да качва историите си в любителски сайт, той е открит от младото манчестърско издателство Comma Press, което публикува на английски първата му книга през 2009 година – „Лудият от площад Свобода“. На арабски тя излиза доста по-късно, и то цензурирана. Втората книга на Бласим – „Иракският Христос”, отново се появява първо на английски, а през 2014 година печели най-високото отличие за преводна белетристика във Великобритания. Както и наградата за чуждестранна литература на „Индипендънт”. За първи път в историята арабска книга печели наградата на „Индипендънт“, и то със сборник с разкази, които ползват средствата на репортажа, мемоара и най-мрачното фентъзи, за да се опише съвременен Ирак.

Към днешния ден вече разказите на Бласим вече се разпространяват на 20 езика, уточни Манол Пейков и прочете изключително емоционално, слагайки в малкия си джоб десетки професионални актьори, разказ от „Лудият от площад Свобода”.

През март в Хелзинки се състои премиерата на дебютната му пиеса, а миналия месец излиза съставен от него сборник с фантастични истории от десетима негови сънародници.

„За мен писането вече не е стратегия за оцеляване, а професионално занимание. Киното остана хоби. Просто искам да съм добър писател и търся личния си почерк. Да си писател трябва да бъдеш не нечий друг, а своя собствен глас. От 12-годишен мечтая да съм писател. Преди ми беше лесно, но сега, когато издатели от цял свят чакат от мен следваща книга, изпадам в депресия. Но е невероятно да получаваш имейли от читатели от цял свят. Това ме кара да се чувствам невероятно щастлив. Хората на Запад свързват арабския език единствено с религията, а той е нещо много повече от това”, казва Бласим.