България е сред страните с най-голяма вариация в резултатите по четене между отделните училища – 54.7%, сочат резултатите от международното изследване
15-годишните ученици продължават да показват ниско ниво на функционална грамотност и на знания по математика, а при науките спадът е един от най-големите сред всички участващи в изследването PISA 2018. Деветокласниците у нас са под средното ниво в сравнение със страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е изводът от оценяването на 15-годишните ученици от международното изследване PISA 2018, което се прави на всеки три години и оценява степента на придобити ключови знания и умения. Резултатите бяха оповестени днес в МОН.
Проучването е проведено сред 600 000 ученици от 79 държави. България се включва за шести път, като сега участниците са били 5 294 от 199 училища. Оценката се фокусира върху умения в четене, математика, природни науки, финансова грамотност.
„Резултатите не са изненадващи, но са разочароващи“, коментира министърът на образованието Красимир Вълчев.
Резултатите показват, че разликата в постиженията по четене на българските ученици с най-облагодетелствано и най-необлагодетелствано положение според социално-икономическия им произход намалява значително между 2009 и 2018 г. Това обаче се дължи на значителен спад в резултатите на учениците с висок статус, докато постиженията на учениците с нисък не се променят.
България е сред страните с най-голяма вариация в резултатите по четене между отделните училища – 54.7%, като преди нас са Израел, Ливан, Холандия и ОАЕ.
Рамката и концепцията на изследването поставят акцент върху уменията на учениците да намират, сравняват и комбинират информация от няколко източника, понякога с различен формат. Това са основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене. Тестовите задачи пресъздават реални ситуации на четене в електронна среда, а текстовете са разнообразни: онлайн форум, блог, интернет сайт, откъс от статия в електронен вестник или научно списание. Компютърно базираният формат на изследването позволява да се използват различни дигитални средства за навигация – хипервръзки, менюта, табове. Подчертано внимание е поставено върху използването, сравняването и критичното осмисляне на информация, представена в няколко източника.
Според данните от PISA през 2015 г. 41.5% от българските ученици не покриват минимална четивна грамотност. През 2018 г. този процент се е увеличил до 47% – двойно над средното за държавите от ОИСР. На практика тези ученици не могат да разберат какво са прочели. В същото време и без друго ниският дял на представящите се на най-високо ниво в четенето с разбиране е намалял още повече от 3.6% до 2%. За сравнение – средният дял на учениците, представящи се на най-високо ниво по този показател в ОИСР, е 9%.
Резултатите в четенето поставят България в една група с Румъния (която все пак ни води с малко), Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания и др. и на последно място в ЕС. Китай е с най-добър резултат по четене – 555 точки.
Понижение има и в резултатите по математика, макар и не толкова сериозно. Нараснал е делът на учениците, които не покриват минималното второ ниво, тоест те са функционално математически неграмотни – от 42% до 44%. Тези ученици не умеят да превръщат базови житейски ситуации в математически задачи, като например да обърнат цената на дадена стока от една валута в друга или да сравнят разстоянието на два алтернативни маршрута. Само 4% от българските ученици се представят на най-високо ниво в математическите тестове, което е спад от 4.4% спрямо 2015 г. Средният дял за PISA 2019 г. е 11%. Тези ученици показват способност да намерят математическото отражение на сложни реални ситуации, както и да оценяват и сравняват различни стратегии за разрешаването им.
България се оказва рекордьор във влошаването на резултата си по природните науки. До 2015 г. те са традиционно най-силната сфера на представяне на нашите ученици, но през 2018 г. нивото пада до най-ниската си точка от 2006 г. насам.
Докато през 2015 г. 37.8% от българските деветокласници са функционално неграмотни в природните науки, през 2018 г. делът им е скочил до 47%. Това се случва въпреки насочените усилия на МОН за профилиране към точните и природни науки, включително и с фокус върху научните извънкласни дейности. Делът на справящите се на най-високо ниво в природните науки също пада – от 2.9% до 2%.
