В страната има 359 в предучилищна или училищна възраст, 112 са записани от началото на годината. 30 на сто от децата в центровете за бежанци у нас влизат в клас
90 учебни часа по български език са предвидени за началния етап на образование, до 120 учебни часа за прогимназиалния етап и до 180 учебни часа за учениците от първия гимназиален за срок. Това е заложено в проектите на учебни програми по български език като за ученици и възрастни, които търсят или са получили международна закрила, както и мигранти. Това обяви днес заместник-министър Деница Сачева на конференция за обучението на децата на мигрантите.
За учениците е предвидено това допълнително обучение да протича едновременно с учебния процес за даден клас. Целта е децата, които за първи път влизат в училище, да започнат да общуват на български език и така да се впишат в новата социална и културна среда.
Първата част на програмата се преподава в рамките на 90 часа за ученици от началната степен и за не повече от половината учебни часове за учениците от V до X клас. Втората (допълнителни знания по български език, математика, природни науки и география) – в рамките на не по-малко от половината учебни часове за учениците от прогимназиален и първи гимназиален етап. Разпределението на часовете се прави от учителя по български език според конкретните нужди. Обучението по математика, природни науки и география се провежда след съгласуване с учителите по тези предмети. В годишните планове за квалификации и обучения на учителите вече са включени и квалификации за работа с деца мигранти.
„В момента в страната има 359 такива деца в предучилищна или училищна възраст. От тях 275 подлежат на задължително обучение. Те идват най-често от Афганистан, Ирак и Сирия”, поясни Сачева.
30% от децата в центровете за бежанци у нас влизат в клас. От началото на годината в 20 училища са записани 112 деца, от които 10 вече са напуснали страната. В същото време има 16 нови молби за записване. По думите й една от възможностите за обучение на децата мигранти е професионалното образование.
В предстоящото Председателство на България на Съвета на ЕС ще бъде обсъждан документ – препоръка в тази посока. Ще бъдат отворени и преговорите по програмата „Еразъм+“, по която има възможности за обмяна на добри практики с други европейски държави в образованието на деца мигранти и деца от уязвими групи.
Според заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците Лиляна Станкова е необходимо да се работи паралелно и с родителите. Увеличението на записаните деца в образователната ни система в сравнение с миналата година е двойно.
Директорът на бюро на Фондация „Фридрих Еберт” – Хелене Кортлендер обясни, че Германия също има сериозен проблем с обучението на чужденци. В страната само 2/3 от четвъртокласниците покривали минималните изисквания по предмети като матматика. През последните 5 години броят на децата от тази възрастова група с чуждестранен произход се е увеличил с 9% и в момента те са 34% от всички обхванати в образователната ни система деца. Те имат много по-слаби резултати както по немски, така и по други предмети.
