Иновативност, вместо клонинг на кадри да бъде целта на наставничеството, призоваха 120 участници на кръгла маса в ПУ за менторството в предучилищното и училищното образование

Искат увеличение на сумата от 50 лева месечно за наставник

03-Lazar Dodev ot MON posochi nasokite za razvitie na mentorstvoto v obrazovanieto

„80 процента от завършващите университетите педагози не се вливат в системата на образованието. А ние трябва да ги задържим там“. Това заяви директорът на Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ към МОН Лазар Додев на кръгла маса за наставничеството, организирана от Пловдивския университет. Инициатор на форума е Департаментът за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти.

Според Додев една от ползите на наставничеството е снижаване на текучеството на кадрите за сметка на засилване на професионалната мотивация. Менторството понижавало и риска от професионално прегряване.

„По-лесно се краде занаят, ако някой те насочва. Някога чиракуването е отнемало години, хората са си плащали за това. Сега ние се стремим да бъдем максимално открити и да предоставяме „тайните“ на професията,защото всяка от страните в този процес има интерес той да е ефективен“, каза още Лазар Додев.

В този ред на мисли зам.-кметът по образование в Община Пловдив Стефан Стоянов добави, че специфична национална черта е да не споделяме, а този индивидуализъм, който не ни позволява да споделяме с колегите си, пречи да вървим напред. Той даде пример със САЩ, където дори и добрите кадри ползвали ментори.

Иновативност и креативност, а не клониране на кадри – това е смисълът на наставничеството в образованието ни. Само така то ще бъде истински ефективно. Около тази идея се обединиха близо 120 участници в националната кръгла маса.

„Формата на наставничество от типа „клонинг“ не е достатъчно резултатна. Трябва да се фокусираме над такава професионална подкрепа към новоназначените учители, при чието осъществяване възрастта и опитът да не са водещите, а същественото да бъдат проявите на новаторство и творчески подход”, каза в презентацията си директорът на Департамента проф. Галин Цоков. Едно от обмисляните предложения от университетите е занапред наставници да имат право да стават също и учители, например с 3-годишен стаж. В момента според Закона за училищното и предучилищното образование и Наредба 16 на МОН ментори могат да са единствено старши и главни учители.

Проф. Цоков посочи като добър пример въвеждането на лидерски програми за изявени учители в САЩ. В продължение на една година те минавали теоретична и практическа подготовка преди да станат ментори. Отделно от това академични наставници посещавали един път месечно новоназначени педагози, за да обсъждат конкретни проблеми и постигнати резултати. В Естония пък, която е на път да бъде обявена за втора Финландия, заради огромния си скок в образователните резултати, наставничеството работело на три етапа. Акцентът по време на университетското обучение падал върху практическата подготовка. Новоназначеният педагог се подкрепял от учител наставник, а освен това можел да разчита и на академичен ментор през периода си на социализация. Академичните наставници работели с групи от по 10 учители веднъж месечно.

За да има повече креативност в наставничеството, е нужна „свежа кръв“, дискутираха участниците в проявата – представители на Регионални управления и общини, директори на детски градини и училища, учители, университетски преподаватели.

В момента възнаграждението на наставниците е ниско, смятат участниците в кръглата маса. В закона е записано „не по-малко от 50 лева на месец до 1 година“, но то трябва да се увеличи, за да има мотивация, категорични са педагозите. Смисълът на наставничеството е да се подпомогне приемствеността на професионализма от утвърдените кадри с опит към новоназначените им на работа колеги.

Възможност наставниците да получават професионално-квалификационни степени без плащане на такси предстои да се въведе в Пловдивския университет.

„Радостно е, че университетите вече се грижат за квалификацията не само на студентите – тоест на бъдещите учители, които подготвят, но и на действащите. Това е много важна политика на МОН“, смята проф.  Росица Пенкова, директор на Департамента за информация и усъвършенстване на учители към Софийския университет. Масово явление били учители над 35-годишна възраст със стаж по 2-3 г. Това са хора, завършили педагогически специалности,  работили в друга сфера, натрупали опит там, но решили да се върнат към учителството.

 

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук