Съседско дете, първолаче, ми разказа онзи ден, че негова съученичка му зашлевила шамар без каквато и да е причина. 7-годишният хлапак, който, между другото, е доста дребен, даже хилав, се оказал толкова изненадан, че дори не реагирал. На въпроса ми защо поне не е попитал въпросното момиче какво я е накарало да постъпи така, отговорът му ме парира: „А ти знаеш ли, че тя идва с охрана на училище?“
Не че не съм виждала джипове с тъмни стъкла пред сградите на т.нар. елитни училища, но че бодигардът заменя майката в носенето на ученическата раница и правенето на сандвича, това вече идва прекалено. Майката на потърпевшото момченце пък ми обясни, че, освен с класната, нямало с кого друг да обсъди случката, тъй като родителите на наперената първокласничка рядко се появявали. Питам се какво ли се върти в главата на нейните съученици. Какво значи „охрана“ за деца на 7. Кой и от какво те пази? Ти по-различен ли си от другите? Имаш някаква върховна защита, която те прави недосагаем, каквото и да направиш. Момиченцето сега е в 1 клас и си позволява да раздава шамари. Не искам да си мисля за поведението й на 15.
Ето така възпитаваме децата си, а след това се чудим защо не спират да си раздават юмруци, защо се размазват по пътищата, карайки с мръсна газ лъскавите коли на родителите си. Между другото, същите тези родители, израснали в годините на прехода, се включиха като главни действащи лица в раздаването на правосъдие в класната стая. Пример – случаите от последните няколко седмици, когато майка нарече учителка на второкласници „мърша“, а група родители се саморазправяха с ученици, които, според тях, тормозели децата им.
Министерството на образованието разпореди на всяко училище да има собствена стратегия за справяне с агресията. Уви, в повечето случаи записаното в документа остава само на хартия. Защото, освен за физическото, днес още по-пагубно е психологическото насилие. Да не говорим за злонамерните клюки в социалните мрежи. Колкото и родителите да вдигат ръце, че не могат да озаптят децата си от Фейсбук, мнозина от тях сами постват снимки, уж да се похвалят с отрочето.
През последното десетилетие насилието сред тийнейджърите се е увеличило 20 пъти. Всяко второ дете на възраст между 10 и 16 години е преживяло, по един или друг начин, акт на насилие, сочи статистиката. И още – всяко пето насилствено криминално деяние се извършва от деца или с участие на деца. Всяка година криминалната статистика, проучванията констатират нарастване броя на „жертвите” и „насилниците” сред тийнейджъри.
В градивната си същност агресията е инстинкт за самосъхранение и развитие. Поради редица причини обаче градивната агресия може да се окаже с обратен знак, като най-честите причини за това психолозите търсят в незадоволени потребности от обич, сигурност, страхове, търсене на внимание, социален статус и липса на социален опит.
Агресията може да се ограничи не чрез наказания и санкции, а чрез създаване на навици и ценности. Децата са част от обществото, в което живеем, и след като непрестанно говорим за опростачване на нацията, няма как да искаме от тях да бъдат различни. Иска ми се да вярвам, че има изход. Но не ми идва друго наум, освен да си припомня мисълта на американския есеист и философ Ралф Емерсън: „Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие“.