Те са били лаборатории на идеите на Просвещението, казва писателят икономист Димитър Герганов, който води рубриката „Костенурката на Ахил“ на литературния салон „Спирт енд спирит“
Кога за първи път се появяват литературни салони и каква роля са изпълнявали местата, в които се е говорило за любими поети и писатели. Любопитни данни за възникването и развитието на салонната култура от Античността насам разказа писателят и икономист Димитър Герганов в рамките на литературния салон „Спирт енд спирит“ в клуб „Петното на Роршах“. Салонът, който представя нови книги и автори всеки вторник, вече има над 2000 последователи в социалната мрежа. Димитър Герганов води рубриката „Костенурката на Ахил“. 43-годишният пловдивчавин е завършил икономика и работи като брокер на ценни книжа, финансов анализатор и валутен трейдър за различни авторитетни компании.
За пръв път литературни салони се споменават още през II век. След това идва християнството, следват около 1000 тъмни години и през XIV-XV век в Италия за първи път започват да се появяват салоните и салонната култура. В началото тя е повече място за забавление на светски настроената аристокрация. Централна роля в него играе неговата домакиня. В тогавашните литературни салони се дава възможност за стопяване на различията между аристокрацията и зараждащата се буржоазия. През XVI век се получава интересен сплит между Италия и Франция чрез Медичите. Катерина Медичи пренася салонната култура във Франция и така Франция се превръща в родина на литературния салон. Дъщеря й Мария продължава традицията от майка си. Въпреки че тези две жени Медичи са обвити в тъмна слава, чрез литературните салони те правят нещо изключително важно. Първият класически салон според днешните разбирания е този на Катрин Рамбуйе. Тя е придворна дама на кралица Марго, изключително ерудирана и превръща салона в институция. Там започват да ходят Молиер, Корней. По онова време френският език се е смятал за грубоват и те го поиталианчват.
Салоните на 17 век са описват като място за чуруликане, където се говори за литература и изкуство, но с превес на забавлението. Всеки салон има своите строги правила. Начело е домакинята. В него не се ходи без покана, освен ако не си гений.
Класически пример за салон на 18 век е този на мадам Жофрен, който се превръща в институция и привлича най-ярките представители на парижката интелигенция. Тя е от буржоазен произход, с природен ум и изключителна амбиция. Дълго време ходи в салона на друга мадам, но в един момент привлича писатели и важни гости към себе си. В продължение на 20 години нейният салон е институция. Салоните на 18 век се превръщат в лаборатории на тези идеи на Просвещението, които ще съборят монархията и ще предизвикат Великата Френска революция. Влиянието на тези мадам салониери върху обществото е било изключително голямо. Имало е традиция, когато някоя мадам е вече на възраст и няма сили, да го прехвърли на доверена своя приятелка. Така някои салони са се предавали десетилетия наред.
Ако през 18 век руската салонна традиция е под егидата на императрицата и на царското семейство, през 19 век тя се превръща в развъдник на декабристи и се получава интересна приемственост от Франция. Такъв руски салон е този на прочутата Зинаида Болконская. Там са ходили Пушкин, Тургенев, Гогол. Между Болконская и Пушкин е имало взаимно уважение и преклонение. Освен поет и писател, самата тя е била композитор е певица.
