Ако родителят се държи като жертва, детето заучава този модел, казва социалният педагог Стела Даскалова, която представи новата си книга “Всяко дете може да бъде герой” в Пловдив
Всяко дете е храбро да се справя с предизвикателствата на живота, давайки най-доброто от себе си. Това е тезата, която развива в новата си книга „Всяко дете е герой“ Стела Даскалова. Социалният педагог, семеен консултант и майка на три деца гостува вчера в книжарница „Сиела“ в Пловдив, за да представи изданието, продължение на книгата „Всичко започва от детството“, която има пет продадени тиража. И двете книги съдържат много детски мнения и истории, различни гледни точки, прозрения на велики личности за родителството.
В книгата „Всяко дете е герой“ има въпроси и отговори за трудната адаптация в детската градина, за трансформацията на любопитството от ученето в отегчение и причините за това, за обратния ефект на забраните и безсмислието на наказанията, за децата и новите технологии и очарованието на тийнейджърската възраст.
Начинът, по който родителите се справят с живота, формира мисленето на детето
Всяко дете се ражда герой. Дали обаче този герой ще се прояви в живота или ще бъда смачкан и ще се превърне в жертва, зависи изцяло от родителите в първите години от живота му. След това се появяват и други фактори, но ако родителите са достатъчно осъзнати, детето ще може да се научи да се справи във всяка ситуация.
Начинът на мислене, който предават на децата си, в голяма степен ще предопредели техния живот. Родителите много често не осъзнават, че играят чак толкова важна роля в живота на детето. И в повечето случаи се фокусират във физическото му отглеждане, а основната мисия е негово духовно израстване. Начинът, по който те самите се справят с живота, в голяма степен формира мисленето на детето. Ако един родител непрекъснато се оплаква, ако се държи като жертва в ежедневието, излъчва недоволство и при всяка трудност страда, детето му заучава този модел. Независимо дали родителят говори позитивно, ако постъпва като жертва, детето приема неговото поведение. Другият начин, по който родителите влияят върху поведението на децата си, е в зависимост от това дали се отнасят към тях като към личности с достойнство или авторитарно. Когато ги наказват, забраняват и им нямат доверие, така отново възпитават жертва. В България над 70% от родителите наказват децата си и се държат към тях без нужното уважение. Затова и преобладаващото мислене е мисленето на жертвата. Няма как да изградим демокрация в обществото, ако няма демокрация вкъщи. Начинът, по който детето възприема себе си и света, се формира в най-ранна детска възраст. Ако искаме нашите деца да са със самочувствие на успешни хора и да бъдат щастливи, е нужно да открием своята хармония. Трябва да уважаваме личното пространство и мнение на децата си, но много малко родители го правят. Децата днес са много по-свободолюбиви и разкрепостени като мислене и това е прекрасна тенденция.
Аз, за разлика от повечето хора в България, съм голям оптимист за бъдещето. Заради прекрасните деца, които имаме. Проблемът е, че децата, с които аз общувам, ми дават сигнали, че са много напрашени по отношение на бъдещето. Правила съм много интервюта и анкети. Голяма част от тях имат мечти, но не вярват, че могат да ги реализират в България. Тази представа за липсата на бъдеще я формират възрастните, които ги облъчват с негативни изказвания. Така детето расте в атмосфера на безнадеждност. Скоро – 6-годишният Боби – астронавт или ветеринар, но ще трябва да отида в Австрия, защото България е лоша страна. Децата на тази възраст са с чисто от скептицизъм и негативизъм съзнание, че е лесно да им подариш вяра и вдъхновение. Това е едно от нещата, които много ми се иска да предам на родителите с новата си книга. Хората, които успяват, се различават от тези, които не успяват, по това, че едните са готови да променят това, което не им харесва, а жертвите се предават пред обстоятелствата.
Децата се оглеждат в очите на родителите. Когато семейството подценява детето, то си постява ниска летва. Има го и обратното -родители с прекалено високи очаквания, което също е грешка. Можем да имаме големи очаквания, но без ние да задаваме посоката, а да дадем на детето свободата да се развива и да поощряваме неговото мислене, интелект и талант. Ако го направим, децата ни ще постигнат повече, отколкото ние очакваме.
Ако детето ни се чувства уверено, че има силата и интелекта и може да се справи с всяка ситуация и да вземе вярно за себе си решение, значи сме изпълнили мисията си на родители.
Наказанието не работи, то е вменяване на вина и блокира потенциала
Децата несправедливо са набеждавани за инат, само защото искат да си отстояват мнението. Обикновено става дума за интелигентни деца, силни личности, които воюват за лично пространство и свобода. Повечето родители не са склонни да им я предоставят. Дори когато, например, 4-годишно дете казва с какви дрехи иска да отиде на детска градина. Важно е да се прави разлика дали става дума за личното пространство на детето или то иска да се налага и да навлиза в личното пространство на възрастния. Необходимо е да се знае къде са границите на родителите и къде на децата. Наказанието не работи, защото не постига основната цел на родителя детето да действа, водено от ценности. Когато е наказвано, обикновено мотивация за действията му е страхът. Страхът да не му се случи нещо лошо и да не бъде наказано. Не бива да възпитаваме страхливи, а осъзнати хора, затова е нужно да говорим с децата си за грешката, която са допуснали. Наказанието е вменяване на вина и това е голяма пречка по пътя към успеха. Когато е наказано за грешката, детето изгражда негативно отношение към нея. Хората, които не се страхуват да правят грешки, експериментират. Наказваните деца обикновено развиват начин на мислене, който им пречи да излязат от релсите на обичайното, защото се страхуват от грешките. Наказанието блокира потенциала на детето.
Боят и физическата агресия действат още по-зле от наказанието. Унижението е най-тежкото последствие, не толкова болката. Детето спира да уважава себе си, не вярва, че заслужава да бъде обичано. И после това ще му пречи в професионалния живот, в любовните връзки, както и да мечтае, защото ще е изградило негативен образ за себе си.
Забраните карат децата да ги нарушават, превръщат ги в изпълнители на чужда воля
Забраната е най-леката авторитарна форма, но също е вредна. Забраните карат децата да ги нарушават. Родителят може да въведе граници, които смята, че са важни за детето, но без да ги нарича забрани. Трябва да обяснява защо е необходимо въвеждането им. Например, защо не бива да се яде много сладко. Едно момиченце идваше на консултации при мен. Беше с леко наднормено тегло и майка му беше забранила всякакво сладко. Оказа се обаче, че то взима назаем пари от съученици и си купува по един голям шоколад всеки ден. И така успокоява гнева към майка си. Забраните не постигат цел, а превръщат детето в уплашено същество, изпълнител на чужда воля. Какво значи да забраним Фейсбук или излизането вечер с приятели. Това са неизпълними неща и още повече подтикват децата да ги нарушава. Когато нарушава забраните, детето също така развива чувство на вина, че ги нарушава.
Училището
80% от децата учат за оценки, не за знания. Родителите драматизират прекалено много ниските оценки. Срещам деца, които са невротизирани на тази тема. По този начин родителите им създават комплекси и те показват много по-малко, отколкото могат, когато го изпитват. Детето трябва да е освободено от страхове, за да развива потенциала си. Забавленията, социалните контакти, приятелствата са също толкова важни, за да развие личността си. Една от грешките на повечето родители е, че насилват детето си непрекъснато да учи. То може да учи половин-един час, през останалото ще имитира и няма да запомня.
Много добре е описано всичко ! Не налагате на децата и изкуствени норми и морали!
Оставете ги да се развиват нормално и да опознаят себе си и света, ще ви бъдат благодарни след години!
+1
Коментарите са затворени.