Изключително лоши са средните резултати на извънредното национално входно ниво по математика в 6. клас, което МОН проведе на 3 октомври. Средната оценка от теста е среден 3.42 или 8,89 точки от общо 20. Това представлява около 45% постижимост, като най-добре са се справили учениците от София и Смолян, а с най-ниски резултати са тези от Сливен и Видин.
От МОН отчитат, че резултатите са съизмерими с тези от националните външни оценявания в края на 10. клас. и показват редица дефицити в областта на математиката, за които е нужна както системна работа в училищата, така и промени в учебните програми и учебния план, за да се освободи повече време за упражнения и затвърждаване на знания.
Общо 689 шестокласници са постигнали максимален резултат от 20 точки, а 4179 имат пълни точки на последната задача, в която се изисква изчисляване на разход за гориво и прилагане на проценти в реална ситуация. Още 7638 учениците са получили максимални 4 точки на другата задача със свободен отговор, която проверява логическото мислене за обмен и размер на телата.
„Тези резултати показват, че част от учениците успешно прилагат математическите знания в житейски ситуации, но в същото време изследването потвърждава, че за друга практическите и геометричните умения все още остават предизвикателство. Шестокласниците срещат трудности при работа с проценти, обикновени и десетични дроби, при прилагане на формули и изчисляване на лица на фигури“, посочват от МОН.
Онлайн проучването откроява и области с добра постижимост, които показват логически умения при децата. Те се справят добре с четене и тълкуване на данни от таблици и кръгови диаграми, което е показател за добри аналитични и визуални способности. Учениците демонстрират и владеене на основни аритметични дейности, като успешно разпознават кратни числа и делимост, и пресмятат стойност на числови изрази.
Резултатите от проучването потвърждават наблюденията за трудности именно в 5. и 6. клас – малко след прехода на децата от начален към прогимназиален етап, когато се срещат с нови учители, а понякога изцяло сменят училището и средата си. Именно затова МОН проведе изследването целенасочено в този етап, за да проследи как тези фактори влияят на резултатите по математика – доколко спадът им в по-горните класове се дължи на натовареността на учебните програми и съдържанието, на смяната на средата или други фактори.
МОН ще използва резултатите за предприемане на конкретни мерки и насоки за работа, включително промени в учебните програми, които да позволява повече време за упражнения, практическа работа и прилагане на наученото в практиката. Целта е учениците не просто да преминават през материала, а да разбират смисъла на задачите и връзките между наученото. Сред останалите мерки са осигуряване на повече часове по математика, обвързване на част от приема в университетите с матура и изпити по предмета, езикова подготовка по български език на децата, които не ги знаят, за да могат да усвояват пълноценно всички учебни предмети.
В изследването участваха близо 48 000 ученици от 1678 училища в цялата страна. Проучването премина без сериозни технически проблеми с достъпа и работата в платформата. В различни населени места поради влошените метеорологични условия и липсата на електричество, 21 училища не успяха да се включат, като за тях беше осигурена възможност да организират теста на училищно ниво.
