280 директори: Основно до 8 клас и без ранен прием в елитните гимназии

Прием след 5 клас при строги критерии по една паралелка, каза на областна конференция в Пловдив шефката на комисията по образование в НС Милена Дамянова

Делегираните бюджети се запазват, ще има бонуси за отличниците и допълнителни пари за отопление

 

 

280 училища от цялата страна застават зад предложенията на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” основно образование да се завършва в 8 клас, а не, както се предвижда в проектозакона – в 7 клас. Това стана ясно днес на областна педагогическа конференция за споделяне на добри практики, чийто домакин бе ОУ „Панайот Волов”. 17 директори от пловдивска област, които работят по проект „Всеки ученик може да бъде отличник”, коментираха несъгласията си с членове и параграфи от закона за училищното образование между първо и второ четене и споделиха добри практики при работата си с ученици и родители от ромската общност.

От години се чува думата само на големите училища, защото имат лоби в Парламента, заявиха участващите в дискусията директори, които работят с почти 100% деца от етносите. Те изразиха категорично несъгласие за ранен прием в елитните гимназии с мотива, че това ще удари сериозно основните училища. В предложенията за промени, които „Амалипе” ще внесе от името на 280 директори от цялата страна, е за въвеждане на категория „Училище единствено в населеното място”, в което да има по-висока добавка на нормативно признаните разходи. Искането е вместо слети, паралелките да са маломерни с цел по-добро качество на обучение. Директорите заявиха още, че повечето селски училища нямат база да организират обучение до 10 клас, а завършването на основно в 7-и щяло да увеличи безработицата сред ромите.

На конференцията присъства и шефката на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова, която заяви, че по отношение на училищата в малките населени места  законопроектът предвижда  превръщането им в обединено училище до 10 клас.

„Това на практика ще означава не само запазването на тези единствени в населеното място училища, но и тяхното развитие и възможност на децата да продължат обучението там, където живеят. В тях ще се провежда и обучение за първа степен на професионална квалификация. Що се отнася до недоволството да се завършва основно образование в 7 клас, аз питам ние какво искаме от тези деца – само да завършат основно или да изкарат поне първи гимназиален етап, т.е. да изпълнят изискването по Конституция за образование до 16 години. Ние, като образователна система, сме длъжни да задържим децата максимално дълго в училище, за да получат още един шанс. Ако разчитаме на това да запазим 8-я клас, за да съхраним училището, аз отговарям: Нека да направим така, че да останат до 10-и”, коментира Дамянова.

Тя поясни, че между първо и второ четене комисията ще предложи, ако има ранен прием, той да не става безразборно, а на базата на критерии, и то само по една паралелка. Това ще става чрез държавния план-прием, с разрешение от началника на Регионалното управление по образованието.

Договорката, постигната с директорите на помощните училища, е трансформирането им в Центрове за подкрепа на личностното развитие. Тези, които са държавни, ще бъдат преобразувани в държавни центрове, а общинските – в общински. В тях ще продължат да работят тези специални педагози, които и в момента са с децата. Обучението ще е като изнесена паралелка, каквато практика към момента има в дневните центрове, отворени като социална услуга.

Делегираните бюджети се запазват. Въвежда се добавка към разходите, които не зависят от броя на учениците , както е с отоплението.

„ Заложили сме училищата с добри образователни резултати – не само от НВО и матурите, но и от независимото външно инспектиране, което въвеждаме със законопроекта – да получават бонуси, които могат да изразходват за каквото преценят. Училищата с лоши образователни резултати също ще получават средства, за да покриват дефицитите, констатирани при външната оценка. Целта е всяко училище да дава качествено обучение”, добави още Дамянова.