Есета, разкази, стихотволения и рисунки изпратиха учениците за състезанието на Ротари клубовете и Зонта клуб Пловдив
23 училища от Пловдив и Пазарджик се включиха в конкурса “140г безсмъртие на Христо Ботев”, организиран от Ротари клубовете и Зонта клуб Пловдив. 49 ученици изпратиха есета, разкази, стихотворения и рисунки, а при връчването на наградите в НБ „Иван Вазов” прозвучаха емблематични Ботеви стихотворения в изпълнение на деца.
Всяко от участващите училища получи афиши със снимки на народни будители за класните стаи.
Христо Ботев в моя детски свят
/писмо до приятел/
Здравей, Петьо!
Пише ти твоя добър приятел Сашко. Днес ще ти разкажа една интересна история за моята първа среща с Христо Ботев.
Веднъж в час по история госпожата започна да ни разказва за Христо Ботев. Аз слушах с голямо удивление. Беше ми толкова интересно, че хич не ми стигна това, което чух. Исках да разбера повече, затова вкъщи питах мама и татко. Те ми казаха, че е роден в Калофер. Бил прекрасен учител, поет, революционер. Ботев имал голямо семейство – една сестра и седем братя, майка и млада съпруга. След това родителите ми прочетоха едно негово стихотворение, което се казва „Хаджи Димитър“. То много ми хареса и имах много въпроси за него, но мама каза да си лягам, защото вече е късно.
Не можах да заспя. Цяла нощ летях в небето, мислех си дали наистина е умрял Хаджи Димитър или не, защото аз не можах да разбера. Самодивата помогнала ли му е? Намерил ли е приятелят си Караджата? А в същото време се връщах в мислите си към Христо Ботев. Не знаех много за него, не знаех дори стиховете му. Но едно нещо ме вълнуваше най-много – как така този човек се е разделил с най-скъпите си хора, как е бил готов да ги остави, за да се бие за родината? Мога ли и аз да оставя мама и тате, ако родината е в опасност? Не знаех отговора. Спях и сънувах Ботев – лежи и умира на върха, а около него животни и птици плачат.
На сутринта вече знаех всичко – Ботев е истински човек и герой. Вярвам, че и той, и Хаджи Димитър, и Караджата не умират, а летят. Техните души наистина летят в небесата и ни пазят. Вярвам, че това се случва с всички истински герои.
Е, Петьо, радвам се че споделих с теб това мое приключение.
Приятелски поздрав от Сашо
За Ботев
За Ботев не мога да пиша и аз.
За него чета от Вапцаров в захлас.
За смелия четник, поет и борец,
родолюбец, писател, деец и творец.
В класната ни стая има негов портрет
и от него оставени думи завет:
„Тоз който падне в бой за свобода,
той не умира..”
Да, не умират такива герои!
Оставят завинаги заветите свои.
И пример за нас са, пътеводна звезда
да следваме пътя им, огрян от светлина.
Ботев ще е вечно в нашите сърца,
защото се е борил за свобода!
Ботевски пламък има в детските очи,
в сърцето ни любов към него ще гори!
Виктория Любенова Башкехайова – 10 години, 4 ”а”клас, ОУ „Неофит Рилски”, Велинград
