Най-висок среден месечен облагаем доход – 3804 лева, имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет. Най-ниска безработица призавършилите фармация, стоматология, медицина и военно дело

Медицинският университет в Пловдив се нареди сред вузовете, чиито дипломи дават най-високите заплати. Лидер за града под тепетата е специалността „Обществено здраве“ със среден месечен облагаем доход 2210 лева.

Класацията оглавява специалност „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет. Дипломата от нея носи средна заплата 3804 лева. Това показват данните от новото издание на Рейтинга на висшите училища в България, което бе представено в Министерството на образованието и науката днес. На второ място е дипломата от „Администрация и управление“ в Американския университет в Благоевград, която гарантира средна заплата 3194.

В топ 5 на най-високите заплати според дипломата влиза също „Комуникационна и компютърна техника“ в Техническия  униниверситет. Специалност „Информационни и компютърни науки“ в Пловдивския университет носи 1597 лева.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на показатели, които отчитат учебния процес, научната дейност, учебната среза, социално-битови и адиминистративни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Според данните в Рейтинговата система делът на регистрираните безработни сред завършилите през последните пет години български висши училища спада до 2.44% през 2018 година от 2.91% през миналата година и от над 4% през 2013 година. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до около 20% от 22 на сто през миналата година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която не се изисква висше образование, нараства до 49,26 и от под 46% през 2014 година. Средният осигурителен доход на завършващите също нараства, достигайки до 1151 през 2018 година при нива от 1057 през миналата година и едва 867 лева през 2014 година.

Най-ниска безработица – под 1%, и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование – над 90%, за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. Това е е една от причините да се наблюдава съществено увеличение на броя на студентите в тези направления. 80 на сто е скокът на желаещите да стават лекари и по брой студенти медицината вече изпреварва правото, класирайки се на четвърто място сред най-масовите направления с 10 885 студенти. Икономиката остава лидер с 41 937, Администрация и управление – 18 186 и Педагогика – 13 430. Изключително добра е реализацията при инженерно-техническите направления, заради липсата на достатъчно кадри за индустрията. Най-високата безработица се наблюдава при завършилите туризъм.

Наблюдава се обаче наличие на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище, дори и в рамките на едно и също професионално направление. В някои направления, сред които са и едни от най-масовите – „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Информатика и компютърни науки“ – разликите по тези показатели между завършилите различните висшите училища често достигат два пъти. Значително по-малки разлики между реализацията на завършилите в различни висши училища се наблюдават в професионалните направления „Медицина“, „Здравни грижи“, „Педагогика“, „Военно дело“. При тях показателите за реализация на завършилите имат сходни стойности независимо от завършеното конкретно висше училище.

През последните 5 години значително се подобрява цитируемостта на научните публикации на българските висши училища. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет са с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до над 6% през 2018 г. Най-предпочитани са направленията „Медицина“ (близо 53% от студентите в направлението са чужденци) и „Стоматология“ (39%).

В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът е най-голям в професионални направления „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“ (64% от студентите в тези направления, се обучават в частни висши училища), както и в направленията „Администрация и управление“ и „Национална сигурност“ (над 40%).

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.