Диагностиката може да бъде направена още преди първата година, поясни проф. Дора Левтерова на дискусионен форум, организиран от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование
16% от децата със специални образователни потребности са с разстройства от аутистичния спектър. В Пловдив и областта от 1550 интегрирани в общообразователните училища, 252 са аутисти. За сравнение през 2006 г. децата с увреждания са били 170, от които 4 са диагностицирани като аутисти. Най-многобройни са в подготвителна група и 1 клас – 33, когато стават най-видими проблемите и образователният елемент надделява над играта. Само от 15 септември до момента има 20 нови случая, основно в Пловдив, Асеновград, Стамболийски и Карлово. Това стана ясно на дискусионен форум „Децата от аутистичния спектър – не/възможните алтернативи за образование“, организиран от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование и Регионално управление на образованието, в който се включиха представители на МОН, на академичните среди, депутати, образователни институции, НПО, общинска администрация и родители на деца аутисти.
„Идеята на дебата е да очертаем онези ефективни форми и да потърсим решения, които ще бъдат в полза на обучението на децата от аутистичния спектър. Защото броят им нараства и трябва да отговорим на очакванията на родителите, за да не допуснем казуси като този през изминалото лято, когато обявиха комисията за насочване за екип бездушни и некомпетентни хора, тормозещи децата“, коментира директорът на РЦПППО д-р Катя Столова. Тя визира недоволството на родители, които настояваха децата им да бъдат записани в Училилището за деца с увреден слух и сезираха институциите, заради отказа на комисия да даде положително становище.
Според Стоилова общообразователното училище е доказало възможността си да се справя главно с високо функциониращи аутисти. Докато Центърът за специална образователна подкрепа има съвременни терапевтични практики, подходящи за деца, на които им е трудно да се справят с предизвикателствата със средата в масовото училище.
Към момента възможните варианти за обучение са в общообразователно училище, където децата със СОП могат да бъдат в дневна, комбинирана или индивидуална форма на обучение. Законът за приобщаващо образование допуска и друга възможност – обучение в Центъра за специална образователна подкрепа по индивидуален учебен план и програма, припомни експертът по организация на средното образование от РУО Рангел Райчев.
Децата с разстройство от аутистичния спектър по закон трябва да получават подкрепа от ресурсен учител, логопед и психолог, обясни експертът по приобщаващо образование в РУО-Пловдив Мариана Балдова. Проблем е обаче, че един ресурсен учител работи с 12 деца със СОП, а при норматив 21 часа на седмица това означава много малко време за всяко от тях.
В дискусията се включи и проф. Дора Левтерова от Пловдивския университет, която се позова на данни в световен мащаб, а именно 25-процентно увеличение на децата от аутистичния спектър. Според нея най-важна е ранната диагностика, но не на три години, когато вече е късно, а още преди първата. Специалистите са на мнение, че има достатъчно доказателства, че още в третия месец след раждането могат да се забележат първите маркери за диференциация.
„В 1 клас вече е ужасно късно. Съществуващата наредба отговаря на световния опит. През 2003 г., когато се закриха специалните училища, направихме крачка напред в посока интегрирано образование. От 2016 г. се движим уверено в процеса на прибощаващо образование, което се реализира в масовото училище и в центровете. Няма как да се върнем към стария модел. Има частни училища, където се работи в малки групи и родителите ги предпочитат, но повечето интервенции се предлагат от неправителствени организации. Самите родители също намират възможности за алтернативни терапии, които щедро се предлагат на пазара, но това кой нарича себе си терапевт е дълга тема“, коментира проф. Левтерова. Според нея обаче родителите имат нужда от помощ с информация, защото за никого не е лесно да приеме, че детето му има проблем. Това е причината да се закъснява с търсенето на специалисти за навременен съвет. Освен това в малките селища дори нямало специалисти, с които да споделят. Препоръката й е да се работи повече с родителите и по отношение на нагласите, защото на места все още децата с проблеми са наричани “сопаджийчета”.
“Всеки учител трябва да приеме, че е приобщаващ и се ангажира с иновативни методи като позитивното образование. Той трябва да работи еднакво с всички”, категорична е проф. Левтерова.
Предложенията, които се оформят по време на дискусията, ще бъдат изпратени в МОН. Зам.-председателят на Комисията по образование в НС Ирена Анастасова, която присъства на срещата, бе категорична, че има нужда от промяна в Наредбата за приобщаващо образование, която е тежка и с много поправки, от което става още по-тромава.
