Студенти от специалност „Археология” на Пловдивския университет се включват в разкопките на Небет тепе. Първа копка за проучвателни разкрития на Небет направи днес кметът Иван Тотев, заедно с шефката на обекта София Христева. 10 бъдещи археолози ще карат летния си стаж на тепето и ще работят рамо до рамо със специалистите.
„Да се научат какво е стратиграфия, как се работи с нивелир, какво представляват профилите. Едно е в аудиторна среда, друго е на терен. Има студенти, които са много добри теоретици, да ги видим сега как ще се справят с практическите задачи. Много са запалени”, коментира гл.ас.Божидар Драганов, който е специалист по антично и средновековно строителство.
Разкопките са под надзора на директора на Археологическия музей доц. Костадин Кисьов, а в екипа е още Камен Станев от Института по история на БАН.
Община Пловдив отпусна 50 хиляди лева за проучвателните разкопки, които трябва да завършат още този археологически сезон. Целта е да се изясни какво има под тоновете пръст и боклуци на тепето и да се направи цялостна документална история, за да се вземе решение как обектът да се работи и експонира в бъдеще.
Миналата година са направени геофизически заснемания, но те не показват какво има отдолу, докъде стигат зидовете, нито разкриват монетарницата, където са се секли бронзови монети по разпореждане на тогавашен тракийски владетел. Резиденцията на одриския цар е била на тепето, но не е запазена, обясняват археолозите.
Първата зона, където ще се копае, е около Водохранилището, която никога не е проучвана, а днес е пръст и пожълтяла трева. Според някои предположения, но без никакви доказателства на този етап, там е имало кула-бойница. Важно е да се разкрият продълженията на зидовете, опасвали древната тракийска крепост.
След проучвателните разкопки Небет тепе може да стане завършек на всички туристически маршрути в града, тъй като от върха му се вижда целият Пловдив и Тракийското поле до Средна гора.
Небет тепе и Източната порта са последните два културно-исторически обекта в Пловдив, които излизат на дневен ред, след като се направиха Малката базилика, Римски стадион, реновира се Античният театър, стартира се Голямата базилика.
