Зрелостници от Художествената гимназия представят в онлайн изложба въздействащи графични образи, свързани с любими текстове на извести поети и писатели
Яворов, Дебелянов и Пушкин вдъхновиха зрелостници да създадат калиграми. Творбите на учениците от специалност „Рекламна графика“ на Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ са събрани във виртуална изложба, качена в сайта на училището http://www.nhglavrenov.bg/bg/sabitia/izlojba-kaligrama. Дипломантите от 12 в клас са създали въздействащи графични образи, свързани с любим текст от известен поет или писател. Учебната задача е реализирана под ръководството на преподавателя по специални предмети Петър Чучулигов.
Гимназистите показват съвременна разработка и своя личен поглед върху изкуството на калиграмата. Това са портрети от думи, нарисувани мисли, с които поезията се извежда отвъд класическите граници на текста и се свързва с графични изображения. Калиграмите са зооморфни или антропоморфни композиции, съставени от букви. Те са част от поезията и създават образи, изразяващи визуално идеята и темата на стиховете.
Виктория Илиева е избрала стихотворението „Към себе си“ на Дамян Дамянов, а „Цвете“ на Пушкин вдъхновява Елена Маринска. Сахак Касапян твори, провокиран от „Мълчанието“ на Атанас Далчев, а Златина Илиева и Мария Кълвачева създават графични изображения чрез Яворовите „Две хубави очи“. Радослава Иванова реализира калиграфията си посредством текст от „Тайната градина“ на Франсис Бърнет. Дебеляновото стихотворение „Аз искам да те помня все така“ дава импулс на Надежда Боянова, а Гергана Савчева създава своето творение с „Морето само живите обича“ на Христо Фотев.
Създаването на изображение чрез красиво изписан текст има древна история и е част от изкуството на калиграфията. Древногръцкият поет Симий от Родос пише три кратки поеми, при които крайните линии на стиха са подредени така, че куплетът или цялата поема да имат форма на предмета, за който става дума в произведението. Едни от най-красивите рисунки от думи са открити в манускрипт от IX век, наречен “Аратеа”. Всяка една от страниците съдържа поема на латински език от древногръцкия поет Арат под формата на рисунка и калиграфски изписан текст. В исторически план калиграмите са намерили място и в ислямската артистична традиция при изписване на текстове от Корана.
Терминът „калиграма“ официално е въведен за първи път от френският авангардист Гийом Аполинер, който през 1918 г. издава сборник от поеми-изображения „Калиграми – стихотворения за мира и войната 1913 – 1916”. Днес много съвременни български и чуждестранни творци създават калиграми и представят литературно творчество като красива визуална форма и послание.
