Организацията на ООН за образование, наука и култура препоръча в доклад, разпространен тази седмица, да се забрани използването на смартфони в класните стаи. Според ЮНЕСКО интензивното използване на технологии в образованието въздейства отрицателно на представянето на учениците и студентите и увеличава ситуациите на прекъсване на преподаването.

По-малко от една четвърт от страните забраняват използването им в училищата, не са много тези, които се опитват да въвеждат някакви регулации. Авторите на доклада казват, че по-старите модели мобилни телефони, и дори радиолекции, играят незаменима роля в обучението в бедните държави, където разстоянията до училищата са големи или има сезони от годината, когато трудно се стига до тях.

Но всеки опит да се помага с технологии, дори на такива места, трябва да бъде внимателно оценен, защото при преминаване към онлайн формат само поддържането на интернет връзка може да се окаже финансова пречка. Сред рисковете от използването на компютри и информационни технологии в образованието е и това, че употребата на устройства над умерен праг може да има отрицателно въздействие върху академичните постижения. Спадът е свързан най-вече с повишено разсейване и време, прекарано в неакадемични дейности по време на учебните часове.

Пристигащите известия или просто близостта на мобилно устройство може да доведе до загуба на вниманието на учениците от текущата задача. Използването на смартфони в класните стаи води до ангажиране на учениците в несвързани с училище дейности, което се отразява на запомнянето и разбирането. Проучване установява, че може да отнеме на учениците до 20 минути, за да се съсредоточат отново върху това, което са учили, след като са участвали в неакадемична дейност.

В доклада се цитират данни от проучването PISA в 79 държави, основани на индекс на онлайн активността, включваща получаване и изпращане на електронни писма, насрочване на събития, търсене в интернет и чат. Има положителен ефект от това в резултатите по четене, математиката и работа с научен материал, но само до определен праг – “няколко пъти седмично”.

Не е лесно и на учителите да работят в такава среда. На много места те посочват трудности с управляване на работата в клас, когато учениците започнат да гледат на таблетите или смартфоните си сайтове, които не са посочените от учителя. Над една трета от преподавателите в 7 държави, участвали в проучване ICILS, казват, че употребата на информационни и компютърни технологии в час разсейва учениците и това се отразява отрицателно на академичните им резултати.

Онлайн обучението масово се използваше през първите години от COVID пандемията, но то разчита обучаваните да се саморегулират в процеса. Резултатът е, че по-слабо представящите се ученици и тези без подкрепа в семейството са в повишен риск да се откъснат още по-назад от останалите, защото им е трудно да задържат вниманието си. В страни като Белгия, Нидерландия и Швеция е установено, че загубата на знание е достигала до 60% в домакинства, където родителите са с по-ниско образование.

Проблеми се създават и ако технологиите се използват в отсъствието на квалифициран учител. Например раздаването на компютри на учениците не подобрява ученето, ако учителите не участват в педагогическия процес.
Тези неравенства между учениците се увеличават, когато обучението е изключително дистанционно и онлайн съдържанието невинаги е подходящо за контекста, в който се преподава.

Цифровите технологии, включително изкуственият интелект, не могат да заменят ефекта от жив контакт между хора и не бива да изместват фокуса на образованието върху човека и индивидуалните различия, казват още от ЮНЕСКО.