Ще „печатаме“ ли космически кораби

0
158

Учени от 8 европейски страни на научната конференция „ТЕХСИС“ в Техническия университет – филиал Пловдив дава отговор

Човечеството постепенно ще замени досегашното металообработване с нови адитивни технологии. Това прогнозира професор Мирослав Зетек от Университета в Западна Бохемия, Пилзен, Чехия. Той изнесе встъпителен доклад на петнадесетата международна научна конференция „Техника, технологии и системи – ТЕХСИС 2025“ в пловдивския филиал на Техническия университет. Препълнената аудитория от учени от 8 европейски страни, индустриалци и студенти изслуша доводите на професор Зетек в полза на настъпващата ера на адитивните технологии, които навлизат в производството на космически кораби, самолети, в енергетиката и медицината.

„Допреди 10 години схващането беше, че адитивното /чрез наслояване/ 3D принтиране на метали е нещо сложно, скъпо и времеемко. Днес имаме скок в развитието на „печатащите“ устройства – това са 3D принтерите. Има принтери с големи размери на работната си част, така че принтираният детайл може да достигне размери 1,5:1,5 метра и височина 2 метра. Тези детайли се използват в аерокосмическата индустрия. Преди бяха само с 1 лазер, сега могат да бъдат с 4 или дори с 8 лазера. Така постигаме не само много бързо производство но и намаляване на цената с около 50 процента спрямо тази от преди 10 години. Най-общо – икономическите ползи от новата технология са по-високи в сравнение с традиционния начин на производство“, аргументира се проф. Зетек.

Ценно качество на металонаслойващите технологии е и тяхната екологичност. Професорът обясни, че при стандартно металообработващо производство може до 80 на сто от метала да бъде отнет и да отпадне. Той не се изхвърля, но ефективността е по-малка, а преработката на отпадащия метал изисква допълнително енергийни ресурси. Докато с новите 3D принтери, чрез така нареченото селективно лазерно сентероване, отпадъкът, който се получава накрая, е не повече от 10 процента. В тази технология се използва метален прах, който лазерът сентерова и така изгражда детайла. Металният прах с размери до 63 микрона се зарежда в бункери. След приключване на работата по производство всички метални прахови частици с размери над 63 микрона се пресяват, а останалият метален прах се използва наново. Ако в бункера има 100 килограма метален прах, от него могат да се произведат 90 килограма детайли. „Отпадъкът“ не се изхвърля, а се ползва с други технологии. В този смисъл адитивното производство е безотпадно.

По време на ТЕХСИС 2025 ще бъдат изнесени 80 научни доклада. Те са в следните направления: Автоматика, системи за управление и роботика; Електротехника и електроника; Компютърна техника, информатика и комуникации; Машинно инженерство; Автомобилно и авиационно инженерство; Материалознание.

На научния форум ще бъдат подбрани най-добрите доклади и ще бъдат изпратени за публикуване в престижното научно издание „Engineering Proceedings”. Важно предимство за участниците в ТЕХСИС 2025 е, че получат място за публикуване, което е четимо от научния свят. Издателят позволява безплатен достъп до статиите и това е много ценно.

 

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.