521841_3468651835600_1607577225_n

Емануил ГЕОРГИЕВ, 32 г, учител по програма “Заедно в час” в ОУ “Васил Петлешков”

В навечерието на празника на бългрската книжовност и просвета е много важно да се замислим за състоянито на българското образование днес. В образователната ни система е заложена и една бомба със закъснител. Младите учители в системата представляват едва около 6,3% от всички учители в страната. През настоящата учебна година в българските училища преподават само 5800 учители до 35-годишна възраст от общо 91 490 преподаватели. Средната възраст на българския преподавател е 55 години. Не е трудно да се досетим, че, ако съотношението се запази, до няколко години ще се изправим пред сериозна криза по отношение на кадрите, тъй като броят на учителите, които предстои скоро да се пенсионират, значително превишава този на младите, които са влезли или ще влязат в системата.

Независимо от това, че, според проучванията на социлозите, учениците приемат добре младите преподаватели, самите млади хора, завършващи висшето си образование, очевидно не са достатъчно мотивирани, за да се захванат с учителската професия. Какво ги демотивира? Или, по-добре, да попитаме: какво би ги мотивирало? Без съмнение, сравнително ниското заплащане е основен демотивиращ фактор. Макар изнесената в последните години тревожна статистика все пак да накара държавата да обърне внимание на проблема, направеното увеличение все още е твърде скромно. Ако мислим в посока какво друго е необходимо, за да се стимулира младият човек, мотивация би могла да се търси в по-добри условия за развитие и израстване, които да му бъдат предложени ( напр. възможността да бъде диференцирано оценен за инициативността си). Също така, във всички случаи, е необходима и подкрепяща среда, която, за съжаление, много често липсва.

На фона на очертаващата се кадрова криза особено значение придобиват добрите примери, които все пак съществуват в системата на образованието, напук на общата негативна тенденция. Един такъв пример е ОУ „Васил Петлешков” в Пловдив. В това училище съотношението между младите учители и преподавателите с по-дълъг стаж е съвсем различно от средното за България. Учителите на възраст от 24 до 35 години тук вече представляват около 27% от преподавателския колектив (9 от общо 33). Не само това, но и преподаватели между 36 и 45 г. представляват още 24% от учителския състав (още 8). Така средната възраст на преподавателския колектив се оказва  44,5 години, т.е. е с повече от 10 години по-ниска от средната за страната. Очевидно е, че подобна впечатляваща статистика едва ли би могла да е плод на случайно стечение на обстоятвлствата, е резултат от целенасочена и осъзната политика на ръководството на ОУ „Васил Петлешков”, начело с директора на училището Сийка Зрънчева. Учители от училището споделят, че в него е налице една приемаща и подкрепяща младите среда, включваща не само представителите на ръководството, но и на по-опитните преподаватели. Поощрява се и и инициатиността и креативността на учителите.

Едно е сигурно, както и да се реформира образователната система, най-същественият компонент са самите кадри, човешкият ресурс, хората, които преподават и реално движат образованието ни. Затова са ни нужни преди всичко повече нови учители, каквито не са липсвали в най-светлите епохи от българската история, като Възраждането. За това е необходим дебат в обществото и, в края на краищата, целенасочена политика и фокус върху добрите примери.