Издателства "Просвета" и "Анубис-Булвест" представиха учебници и учебни помагала по български на участниците в годшната конференция на АБУЧ.

Признаването на българския в чуждите образователни системи издига авторитета на страната ни, дава самочувствие и мотивира учениците да изучават езика си, казва директорът на БУ „Джон Атанасов” в Чикаго

Издателства “Просвета” и “Анубис-Булвест” представиха учебници и учебни помагала по български на участниците в годшната конференция на АБУЧ.

Америка поведе хорото – 37 ученици имат оценка по български език в американската си диплома. На  изпита за получаване на печат за двуезичност са тествали знанията си ученици от 5-ти, 8-ми и 12-ти клас. Асоциацията на българските училища в чужбина е поела разходите за явяване на зрелостниците, а на останалите са покрити от американска страна. Засега тази възможност е извоювана само за Илинойс.

„Това е поредното признание и издигане статута на родния ни език сред езиковото многообразие в САЩ, след като с общите усилия на българско училище “Джон Атанасов” в Чикаго, на Асоциацията на българските училища в чужбина и подкрепата на генералния консул на България в Чикаго – Иван Анчев, тестът по български на Департамента по езиково обучение на Софийския университет бе одобрен от щатското министерство на образованието в Илинойс. Така българският заема своето достойно място наравно с останалите езици в щата. Даниела Сиракова от посолството на България във Вашингтон и посланик Тихомир Стойчев оказаха съдействие за скорошното признаване  на изпита по български език  и в щата Мериленд”, разказа пред „Уча в Пловдив” директорът на БУ „Джон Атанасов” Бояна Кунева-Иванова.

Тя е категорична, че това е една от най-големите победи, която Асоциацията е извоювала, и която дава самочувствие и мотивира учениците от български произход да изучават езика си. В САЩ т.нар. печат за двуезичност им спестява средства за овладяване на език в американските университети колежи, което не е никак евтино. В ерата на глобализация бъдещите работодатели предпочитали двуезични работници.

„Америка осъзна, че английският не е достатъчен. Процедурата обаче е различна за всеки щат, защото те са автономни и със своя политика във отделните области. Първоначално тръгнахме без подкрепата на дипломатите, но не стигнахме до резултат. В крайна сметка изпитът беше признат и в рамките на една година имахме три сесии, на които се явиха 37 ученици.  Изпитът продължава 4 часа и включва всички компоненти – четене, писане, говорене, четене с разбиране. Проведе се дистанционно, като нашето училище осигури залите и квесторите”, уточни Иванова . Само в Илинойс българите били около 250 000.

11-та годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина се проведе през уикенда в Пловдив. Директори и учители преминаха квалификационен курс за позитивно оценяване и диагностика на резултатите от обучението по български език, за иновативни методи на преподаване и използване на електронни ресурси в часовете по история. След официалните срещи с представители на МОН и правителството, членовете на Асоциацията проведоха работната част от конференцията в града под тепетата и засадиха дърво в Цар-Симеоновата градина.

Издателства „Просвета” и „Анубис-Булвест” презентираха учебници и учебни помагала по български и литература за 5, 6 и 7 клас, както и проектите на пълни учебни комплекти за 3 клас. Преподавателят по български език Ангелина Недева подари тестове за 7 и 12 клас, както и работни листове по български за 8-класници.

Асоциацията чака подкрепата на Съвета на министрите на образованието в ЕС за признаването на българския и другите малки езици за матуритетен.

„Това е национална кауза и не трябва да има пречки от политическо или друго естество. Всички български евродепутати застанаха зад нашата петиция, която стигна до пленарната зала на Страсбург. Сега трябва да намерим подкрепа в Съвета на министрите на образованието на т.нар. държави с малки езици. Нашият евродепутат Светослав Малинов говори с тях и ако всички 19 застанат зад идеята, успехът ни е гарантиран. Защо с английски, немски, френски или испански да можеш да влезеш в университет, а с български – не. Това е форма на дискриминация. В ситуацията на непрекъсната миграция хората трябва да имат равни права. Отиваш в друга държава, учиш чужд език, собственият ти загива, а ти не си заинтересован да го владееш, защото не ти дава никаква привилегия на мястото, на което си се установил”, коментира Снежина Мечева – член на УС на Асоциацията и директор на Българското училище към посолството на България в Лондон.

Директорите зад граница отчетоха, че най-големият проблем на българските училища в чужбина е липсата на достатъчно гимназии. След 5 клас децата масово напускали, защото се утежнявала програмата им в училище. Те се обединиха около мнението, че ако българският не се изучава от ранна възраст, няма как да се надяват на сериозен успех. От тази година българската държава ще финансира частично и обучението на 4-годишните. Именно детските групи били най-многобройни.

Около 50 деца очаква наесен БУ „Пейо Яворов” в Милано. Половината са от смесени бракове, а останалите от изцяло български семейства. С децата на вторите се работело доста по-лесно, защото вкъщи всички говорели на български.

„Много е важно с каква емоция децата свързват България, посещават ли страната. В последните години емиграцията в Италия не секва и италианско училище или трябва да се приспособи, или да бъде неефективно. Много италианци са против емигрантите, но децата са бъдещето на страната, така че от нас зависи да им гарантираме добро образование. Не е въпрос на харесване или нехаресване, трябва да се подхожда рационално”, коментира директорът на училището в Милано, което съществува от пет години – Гергана Христова.

Енергията на учителите отивала да мотивират децата, затова наред с учебните часове организирали работилници за мартеници и сурвачки, уроци по народни танци, фестивал на творческото писане. Христова е категорична, че езикът е емоция, затова трябва да се немери индивидуален подход към всяко едно дете. В началото децата признавали, че не искат да са в училище, но родителите настоявали за това. Само след няколко месеца за същите било наказание, ако не ги пратят на българско училище.

„2.5 млн. българи са извън страната ни. Затова и училищата вече са над 400. Все още има голям процент необхванати. МОН ни поставя задача да увеличим броя на децата, а не да се роим изкуствено и това е основната ни цел за в бъдеще”, обобщава Снежина Мечева.

Част от учителите и директорите си направиха снимка пред обемните букви Together заПловдив 2019.