Французойката Анабел Франсоаз танцува Коконица с 5-годишния си син на фолклорен семинар в АМТИИ. Броят по 88 евро на ден
Що е то войвода обяснява на гостите хористки народната певица Данка Цветкова
„Раменете ви трябва да се докосват. Все едно си мерите хубостта една друга”, обяснява хореографът Илиана Божанова на препълнената с танцьори зала в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, докато момичетата от видинския ансамбъл „Фиданки“ показват стъпките. Вече 15 години Божанова пътува и преподава български народни хора и песни във фолклрните общности в САЩ, Канада, Япония, Индонезия, Израел, Англия, Швейцария, Германия, Холандия.
Сега тя е танцов координатор на международния летен фолклорен семинар в пловдивското висше училище с ученици от четири континента. 80 на сто от участниците са чужденци от цяла Европа, от САЩ, Азия и Австралия. Талантливи изпълнители от различните фолклорни региони в лицето на певци, инструменталисти и танцьори влизат в ролята на учители. 13-тото издание на форума събра рекорден брой от 100 чужди участници. Една от причините е съборът в Копривщица, който действа като магнит за запалените по родния фолклор.
Най-многолюдната група оформят танцьорите, които са близо 70. Малцина от тях са с професия, която има досег с музиката. Има инженери, фермери, математици.
Хана от Израел идва за единадесети път. Узнала за семинара от интернет, но чак на втората година успяла да дойде. Тя е музикант, но фолклорните танци са й хоби. Харесала България от пръв поглед. Катери планините, обичам балканските ритми и селото. Любими са й пиринските напеви и стъпки, а с тях жената е запалила вече и свои приятели. Абсолютен рекордьор по участия в семинара е японецът Такюки Секи. Той не само от раз запомня показаното и е безпогрешен в стъпките, колкото и да са сложни, но стриктно следи кога ръцете са долу и кога горе. Самият той е професионален танцьор, който се е заел да овладява нашите хора, за да може да ги преподава. Съпругата му Макико пък посещава класовете по пеене.
Сред танцьорите е и французойката Анабел Франсоз, която е тук с 5-годишния си син. Тя също е за поредна година в Пловдив, но този път решила да доведе и малкия.
Докато в залата танцьорите разучават стъпките на Коконица, надолу по коридора се разнася мелодия на кавал. В съседната стая звучи гъдулка, в следващата – акордеон. На втория етаж веднага след учителя по кларинет. Всеки от чужденците е избрал дали да пее, да танцува или да усвоява тънкостите на каба гайда, тамбура, акордеон, тъпан. Някои комбинират по няколко курса. Цената за ден е 88 евро, а целият семинар им струва 481 евро, като в таксата не влизат хотела и храната. Тази година за първи път има участници от Чили, а австралийците са петима и всички до един – професионални музиканти, дошли да разучават българските ритми.
Класа по кавал са избрали известен холандски физик, английска певица и норвежка, производител на музикални инструменти. Техен преподавател е Васил Василев, който има амбицията за седмица да ги научи да свирят Родопско и Дайчово хоро. Че даже и да им покаже схеми за импровизация с кавал.
На акордеониста Ангел Чакъров са поверени музиканти, които владеят инструмента, но искат да научат традиционни български фолклорни мелодии.
Доста усилие костваше на народната певица и асистент в академията Данка Цветкова да обясни на ученичките си какво значи „войвода“. Тя разясни на хористките, че в пиринската песен „Що ми се белее“ се пее за юнаците в гората, предвождани от „The boss”.
Сред хористките е Макико Инджири, която е участвала във всички издания на международния фолклорен семинар. По професия тя е инженер-химик. Данка Цветкова твърди, че чужденката вече толкова се е усъвършенствала, че смайва с майсторство и усет. Тя се справя безпроблемно и с родопската орнаментика.
Все повече българи също се включват в семинара. За тях има специална цена от 40 лева на ден. Сред ентусиастите е Дария Михалкова, която преподава народни танци в столицата и идва за пореден път на форума.
„Вместо да обикалям селата, идвам тук и за една седмица срещам носители на фолклора от различни краища на страната. Чужденците са невероятно и знаят много повече от повечето българи”, казва Дария.
