Научноизследователският анализ на Педагогическия факултет посочва варианти за начален, прогимназиален и гимназиален етап, както и за ученици на ресурсно подпомагане

Четири варианта за обучение при съчетаване на присъствено в класната стая и онлайн от разстояние у дома, предлагат учени от Педагогическия факултет на Пловдивския университет. Моделите са за начален, прогимназиален и гимназиален етап, както и за ученици със специални потребности – ако епидемичната обстановка наложи отново преустановяване на занятията в училище и прехвърлянето им в електронна среда.

Цели на изследването са били да се анализират добрите практики и иновативни модели при обучението от разстояние след затварянето на училищните сгради в България, да се осъществи теоретичен анализ, като се изведат основните характеристики на електронното и смесеното обучение.

Моделите са изведени са след задълбочен анализ, включително на практики в други държави. Докладът бе представен на Отраслов съвет в МОН преди две седмици, където се взе решение за присъствено начало на учебната година, но с готовност да се премине към онлайн обучение, ако ситуацията налага това.

Авторите на изследването обобщават, че пандемията от Covid-19 е наложила затварянето на сградите на над 190 образователни системи и преминаване в онлайн режим. Днес предизвикателствата са как безопасно да се отворят наново училищата и как натрупаният опит по време на кризата да се използва за трансформация на учебния процес, включително на моделите на обучение от разстояние в електронна среда.

Какво показва анализът?

Възрастта на учениците определя и и избора на инструменти за дистанционно обучение. За децата от начален етап преобладаващите са телевизия, радио и онлайн видео. Учителите са склонни да общуват със своите ученици чрез SMS /социални медии. Платформите за управление на обучението могат да се използват и за комуникация,  и за видеоконференции между ученици и учители (повечето дейности са синхронни).

За прогимназиален етап се използват определени асинхронни инструменти, радиото и телевизията са за допълване на онлайн обучението. Преобладаващият режим на обучение от разстояние за гимназиална степен е почти изцяло онлайн със съчетаване на  синхронни видео уроци с платформи за асинхронни инструменти.

Изследователският екип е направил интервюта с 10 266 души: 585 учители,126 директори и зам.-директори, 6951 родители и 2604 ученици.

Важна особеност на българския модел на преподаване в електронна среда е, че синхронните  форми са използвани много по-често в сравнение с асинхронното обучение. По това той се различава от страни като САЩ, Великобритания, Германия. У нас родителите са активни помощници в обучението, тъй като близо 2/3 от тях са оказвали помощ на децата си при подготовка на уроци, писане на домашни работи, изпълнение на проекти в онлайн среда.

Предизвикателства

Първата група са липсата на служебни устройства,  проблеми, произтичащи от ограничения достъп на учениците до технологии и интернет; липса на единна платформа за е-обучение, както и регламентирани правила за използването й. Втората група се отнасят до дисциплината, самоконтрола и липсата на мотивация сред учениците. Третата група са свързани с прекалената натовареност на учителите.

Участниците в допитването посочват и предимства – висока степен на автономност и нарастващи възможности за иновативност в работата на учителите, по-гъвкав учебен процес – може да се учи навсякъде и по всяко време, интердисциплинарност и проекто-базирано обучение, екипна работа на учителите и съвместно преподаване, по-висока степен на заинтересованост на родителите.

Основни недостатъци и слаби страни на обучението от разстояние, според мнението на анкетираните, е липса на физически контакт между учениците, учителите и училищното ръководство, силна зависимост на обучението от технологичната инфраструктура, опасност от засилване на образователното разделение, свързани с достъпа до качествено електронно обучение, негативно влияние върху психиката, претоварване на учителите, затруднен контакт с ниско мотивираните ученици.

Изследването извежда няколко условия за безопасно започване на учебната година: дезинфекция на сградите, намаляване на децата до 15 в стая, график с комбиниране на учебни часове присъствено и онлайн, зелен коридор и часови пояс за учениците преди занятия и след края им.

Важен проблем за безопасното отварянето на училища е този, свързан с възрастовия и здравен статус на учителите и директори. 27% учителите попадат в рисковите групи за тежко боледуващи при вирусната инфекция, които се притесняват от завръщането към присъствено обучение. Тези данни показват, че е нужно да се вземат адекватни мерки – например, застрашените учители да бъдат пренасочени основно за осъществяване на електронни и смесени форми на обучение с по-кратък престой в училище.

Резултатите от изследването показват, че  за успешното завръщане на ученици и учители в класните стаи са необходими конкретни промени в организацията и управлението.

На първо място – въвеждане на смесено обучение – съчетаване на присъствено с електронно от разстояние. Други предвидени организационни промени са по широкото въвеждане на модела “1:1” – всеки ученик да е с електронно устройство в класната стая, провеждане на индивидуални типове учебни планове и програми според интереса и заложбите на учениците, намаляване на броя на децата в паралелка и работа в малки групи,  осъществяване на присъственото обучение извън класната стая, създаване на длъжност „учител в електронна среда за обучение от разстояние“ или длъжност “онлайн учител”.

При обучение от разстояние в електронна среда експертите препоръчват 15 минути учебен час за подготвителен, 1 и 2 клас, а за 3 и 4 – 20 минути. В междучасията по 15 минути да се възлагат дейности за двигателна активност, а визуалният и зрителен контакт в дигитална среда се преустановяват. Най-удачно е онлайн обучението да става между 9 и 12.30 ч.

Желателно е учителите да запишат урока с учениците и да го качат на сайта на училището или да изпратят линк до родителите. Така те ще имат яснота за методиката, изискванията и за съдържанието на урока и учебникът ще се ползва като помощно, а не като основно средство за обучение от родителя. Препоръчаният график е за групи до 10 ученици, като минимум 2/3 е присъствено. Балансът може да се постигне с различни комбинации между подготовка в клас и онлайн от къщи – 3:2 или 4:1 дни седмично. Друг вариант  е редуване на седмици в съотношение 1:1, 2:1 и 3:1. Добре е да се определи ден за проектно-базирана индивидуална или групова работа.

Прогимназиален курс: 2 дни в училище, 3 дни от разстояние. Този етап предполага базисно използване на модели на обучение от разстояние в електронна среда. За учениците, особено от 5. клас, е сложно преминаването към  обучение с много учители, а за седмокласниците – подготовката за НВО. Затова ролите на класния и  педагогическия съветник са ключови. Учениците вече ползват електронни устройства за учене и забавление, почти постоянно са във виртуална среда и всеки ученик разполага с устройство.

Според авторите на изследването обучението от разстояние в електронна среда по информатика и информационни технологии трябва да бъде около 70 % от  учебните часове за годината; по география – 58 %; по история – 55 %; по човек и природа  -52 %; по философия – 51 %; по биология – 50 %;  по чужд език – 50 %. Примерът се базира на резултати от проведеното изследване. По останалите предмети – в по-малко процентно отношение.

За по-лесното създаване на гъвкави учебни разписания е удачно да се ползват готови приложения. Платформите на Google и на Micrоsoft също предлагат подобни възможности, но дори и таблици на Exсel вършат добра работа.

Повечето платформи предоставят достъп от почти всички устройства във виртуалната мрежа, удобен и интуитивен интерфейс, визуализация на оценките на учениците, непредадени самостоятелни работи, имат виртуални класни стаи и опции за видеовръзка.

Ученици, които работят с ресурсни учители

Образователният процес с ученици със СОП също предполага използване на модели на обучение от разстояние в електронна среда. Ресурсният учител е необходимо да структурира нови планове за терапевтична работа или за участие в програми за консултиране. За него е нужна много по-висока рефлексия, креативност и гъвкавост за справяне със сложни ситуации в електронна среда,  тъй като е нужно ново адаптиране на учебното съдържание, което веднъж е адаптирано за присъствено обучение.

За всички ученици

Всяко училище е необходимо да изготви графици в хода на учебния ден с различен час на започване на първия час и завършване на учебния ден за отделните класове, както за присъствено, така и при обучение от разстояние в електронна среда, за да се спазват  санитарно-хигиенните мерки и натовареността на учителите да не бъде прекомерна. Препоръката на учените от ПУ е да се използва допълнителна материална база, музеи, библиотеки, театри, спортни зали, читалища, астрономически обсерватории и планетариуми. При изявени възможности и интереси на учениците, да се правят гъвкави програми с повече часове за развитие на заложбите и повишаване на мотивацията им за учене. По този начин би могло да се реализира и своевременно кариерно ориентиране.

Що се отнася до електронните ресурси, училището следва да подбира подходящи типове софтуер, асистиращи и адаптивни технологии. При необходимост, с родителите  и учениците да се провеждат обучения за ползването на съответните образователни технологии или да се изпращат линкове към обучителни материали. Ръководствата с инструкции за ползване на платформите за обучение да бъдат качени в сайта на съответното училище, препоръчват авторите на изследването.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.