Научноизследователският анализ на Педагогическия факултет посочва варианти за начален, прогимназиален и гимназиален етап, както и за ученици на ресурсно подпомагане
Четири варианта за обучение при съчетаване на присъствено в класната стая и онлайн от разстояние у дома, предлагат учени от Педагогическия факултет на Пловдивския университет. Моделите са за начален, прогимназиален и гимназиален етап, както и за ученици със специални потребности – ако епидемичната обстановка наложи отново преустановяване на занятията в училище и прехвърлянето им в електронна среда.
Цели на изследването са били да се анализират добрите практики и иновативни модели при обучението от разстояние след затварянето на училищните сгради в България, да се осъществи теоретичен анализ, като се изведат основните характеристики на електронното и смесеното обучение.
Моделите са изведени са след задълбочен анализ, включително на практики в други държави. Докладът бе представен на Отраслов съвет в МОН преди две седмици, където се взе решение за присъствено начало на учебната година, но с готовност да се премине към онлайн обучение, ако ситуацията налага това.
Авторите на изследването обобщават, че пандемията от Covid-19 е наложила затварянето на сградите на над 190 образователни системи и преминаване в онлайн режим. Днес предизвикателствата са как безопасно да се отворят наново училищата и как натрупаният опит по време на кризата да се използва за трансформация на учебния процес, включително на моделите на обучение от разстояние в електронна среда.
Какво показва анализът?
Възрастта на учениците определя и и избора на инструменти за дистанционно обучение. За децата от начален етап преобладаващите са телевизия, радио и онлайн видео. Учителите са склонни да общуват със своите ученици чрез SMS /социални медии. Платформите за управление на обучението могат да се използват и за комуникация, и за видеоконференции между ученици и учители (повечето дейности са синхронни).
За прогимназиален етап се използват определени асинхронни инструменти, радиото и телевизията са за допълване на онлайн обучението. Преобладаващият режим на обучение от разстояние за гимназиална степен е почти изцяло онлайн със съчетаване на синхронни видео уроци с платформи за асинхронни инструменти.
Изследователският екип е направил интервюта с 10 266 души: 585 учители,126 директори и зам.-директори, 6951 родители и 2604 ученици.
Важна особеност на българския модел на преподаване в електронна среда е, че синхронните форми са използвани много по-често в сравнение с асинхронното обучение. По това той се различава от страни като САЩ, Великобритания, Германия. У нас родителите са активни помощници в обучението, тъй като близо 2/3 от тях са оказвали помощ на децата си при подготовка на уроци, писане на домашни работи, изпълнение на проекти в онлайн среда.
Предизвикателства
Първата група са липсата на служебни устройства, проблеми, произтичащи от ограничения достъп на учениците до технологии и интернет; липса на единна платформа за е-обучение, както и регламентирани правила за използването й. Втората група се отнасят до дисциплината, самоконтрола и липсата на мотивация сред учениците. Третата група са свързани с прекалената натовареност на учителите.
Участниците в допитването посочват и предимства – висока степен на автономност и нарастващи възможности за иновативност в работата на учителите, по-гъвкав учебен процес – може да се учи навсякъде и по всяко време, интердисциплинарност и проекто-базирано обучение, екипна работа на учителите и съвместно преподаване, по-висока степен на заинтересованост на родителите.
Основни недостатъци и слаби страни на обучението от разстояние, според мнението на анкетираните, е липса на физически контакт между учениците, учителите и училищното ръководство, силна зависимост на обучението от технологичната инфраструктура, опасност от засилване на образователното разделение, свързани с достъпа до качествено електронно обучение, негативно влияние върху психиката, претоварване на учителите, затруднен контакт с ниско мотивираните ученици.
Изследването извежда няколко условия за безопасно започване на учебната година: дезинфекция на сградите, намаляване на децата до 15 в стая, график с комбиниране на учебни часове присъствено и онлайн, зелен коридор и часови пояс за учениците преди занятия и след края им.
Важен проблем за безопасното отварянето на училища е този, свързан с възрастовия и здравен статус на учителите и директори. 27% учителите попадат в рисковите групи за тежко боледуващи при вирусната инфекция, които се притесняват от завръщането към присъствено обучение. Тези данни показват, че е нужно да се вземат адекватни мерки – например, застрашените учители да бъдат пренасочени основно за осъществяване на електронни и смесени форми на обучение с по-кратък престой в училище.
Резултатите от изследването показват, че за успешното завръщане на ученици и учители в класните стаи са необходими конкретни промени в организацията и управлението.
На първо място – въвеждане на смесено обучение – съчетаване на присъствено с електронно от разстояние. Други предвидени организационни промени са по широкото въвеждане на модела “1:1” – всеки ученик да е с електронно устройство в класната стая, провеждане на индивидуални типове учебни планове и програми според интереса и заложбите на учениците, намаляване на броя на децата в паралелка и работа в малки групи, осъществяване на присъственото обучение извън класната стая, създаване на длъжност „учител в електронна среда за обучение от разстояние“ или длъжност “онлайн учител”.
При обучение от разстояние в електронна среда експертите препоръчват 15 минути учебен час за подготвителен, 1 и 2 клас, а за 3 и 4 – 20 минути. В междучасията по 15 минути да се възлагат дейности за двигателна активност, а визуалният и зрителен контакт в дигитална среда се преустановяват. Най-удачно е онлайн обучението да става между 9 и 12.30 ч.
Желателно е учителите да запишат урока с учениците и да го качат на сайта на училището или да изпратят линк до родителите. Така те ще имат яснота за методиката, изискванията и за съдържанието на урока и учебникът ще се ползва като помощно, а не като основно средство за обучение от родителя. Препоръчаният график е за групи до 10 ученици, като минимум 2/3 е присъствено. Балансът може да се постигне с различни комбинации между подготовка в клас и онлайн от къщи – 3:2 или 4:1 дни седмично. Друг вариант е редуване на седмици в съотношение 1:1, 2:1 и 3:1. Добре е да се определи ден за проектно-базирана индивидуална или групова работа.
Прогимназиален курс: 2 дни в училище, 3 дни от разстояние. Този етап предполага базисно използване на модели на обучение от разстояние в електронна среда. За учениците, особено от 5. клас, е сложно преминаването към обучение с много учители, а за седмокласниците – подготовката за НВО. Затова ролите на класния и педагогическия съветник са ключови. Учениците вече ползват електронни устройства за учене и забавление, почти постоянно са във виртуална среда и всеки ученик разполага с устройство.
Според авторите на изследването обучението от разстояние в електронна среда по информатика и информационни технологии трябва да бъде около 70 % от учебните часове за годината; по география – 58 %; по история – 55 %; по човек и природа -52 %; по философия – 51 %; по биология – 50 %; по чужд език – 50 %. Примерът се базира на резултати от проведеното изследване. По останалите предмети – в по-малко процентно отношение.
За по-лесното създаване на гъвкави учебни разписания е удачно да се ползват готови приложения. Платформите на Google и на Micrоsoft също предлагат подобни възможности, но дори и таблици на Exсel вършат добра работа.
Повечето платформи предоставят достъп от почти всички устройства във виртуалната мрежа, удобен и интуитивен интерфейс, визуализация на оценките на учениците, непредадени самостоятелни работи, имат виртуални класни стаи и опции за видеовръзка.
Ученици, които работят с ресурсни учители
Образователният процес с ученици със СОП също предполага използване на модели на обучение от разстояние в електронна среда. Ресурсният учител е необходимо да структурира нови планове за терапевтична работа или за участие в програми за консултиране. За него е нужна много по-висока рефлексия, креативност и гъвкавост за справяне със сложни ситуации в електронна среда, тъй като е нужно ново адаптиране на учебното съдържание, което веднъж е адаптирано за присъствено обучение.
За всички ученици
Всяко училище е необходимо да изготви графици в хода на учебния ден с различен час на започване на първия час и завършване на учебния ден за отделните класове, както за присъствено, така и при обучение от разстояние в електронна среда, за да се спазват санитарно-хигиенните мерки и натовареността на учителите да не бъде прекомерна. Препоръката на учените от ПУ е да се използва допълнителна материална база, музеи, библиотеки, театри, спортни зали, читалища, астрономически обсерватории и планетариуми. При изявени възможности и интереси на учениците, да се правят гъвкави програми с повече часове за развитие на заложбите и повишаване на мотивацията им за учене. По този начин би могло да се реализира и своевременно кариерно ориентиране.
Що се отнася до електронните ресурси, училището следва да подбира подходящи типове софтуер, асистиращи и адаптивни технологии. При необходимост, с родителите и учениците да се провеждат обучения за ползването на съответните образователни технологии или да се изпращат линкове към обучителни материали. Ръководствата с инструкции за ползване на платформите за обучение да бъдат качени в сайта на съответното училище, препоръчват авторите на изследването.
