60% от децата с наложени възпитателни мерки не са посещавали училище или са с незавършено образование, сочи национален анализ за състоянието на политиките по проблемите на подрастващите, представен в Пловдив

В Германия не се гледа с лошо око, ако децата повтарят, училища „Втори шанс” дават професия и образователна степен, сподели европейския опит педагогическият психолог Марияна Георгиева

Четвърт милион деца у нас растат с баба, дядо, роднини или самите те са глава на семейство. Статистически данни и изводи  от Национален анализ за проблемите на децата представи днес в Пловдив Българското училище за политика „Димитър Паница“. Тригодишното изследване е осъществено в  рамките на проект „Гласът на българските деца“ в партньорство с Националната мрежа за децата.

Цел на проекта е прилагане на адекватни политики и въвеждане на добри практики за разрешаване на  актуални проблеми, свързани с благосъстоянието, здравеопазването,образованието и детското правосъдие. Проучванията са правени в различните региони на страната.

Близо 400 000 деца в България или 41% живеят в материални лишения. Според европейската статистическа служба с внушителните 45% от населението до 18-годишна възраст, които са в риск от бедност, България е на предпоследно място в ЕС. След нас е само Румъния. Данните представи Ивайло Миланов – експерт „Работа с деца и семейства”.

Както и да наричаме социалния феномен, който навлезе бурно в ежедневието ни от няколко години насам – родители от разстояние или деца, отглеждани по скайп, днес той хвърля сянка върху живота на значителна част от невръстните българчета.

По данни от регионалните анализи по проекта „Гласът на българските деца“ близо 743 000 души са променили местожителството през последните 10 години. От тях 157 000 са се преместили в столицата, а 156 000 – в чужбина. Останалите 430 000 са отишли да живеят в друга област на България.

Липсата на родител, живеещ в чужбина, е засегнала най-силно децата от Северозападна България. Всяко второ дете от областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч расте без майка или баща. За региона на Пловдив справката показва, че 15 на сто от децата живеят с роднини.

В най-висока степен емиграцията засяга ромската етническа група – поне единият родител на 37.7% от децата е в чужбина. При българската и турската – на всяко четвърто дете майката и бащата са зад граница.

Като причина за отпадането от училище продължават да бъдат ниските доходи или липсата на средства от страна на родителите да осигурят подходящи условия за учене, сочи анализът. Ниското образователно равнище е причина и за противообществени прояви – 60% от всички деца с наложени възпитателни мерки никога не са посещавали училище или са с незавършено начално или основно образование. 53 на сто са живели при двама родители, а 30% само при единия – най-често при майката.

Що се отнася до здравеопазването, в малките и отдалечени села и градове, както и в кварталите с малцинствено население, лекарите не достигат.

Опитът на Европа в политиките за деца

Какъв е опитът на Европа в политиките за деца разказа педагогическият психолог с 20-годишна практика Марияна Георгиева. Тя е докторант във Великотърновския университет и в университета „Стефан Цвайг“ в Залцбург и има преки наблюдения от 15 европейски държави.

За разлика от България, в Германия, например, не се гледало с лошо око на дете, което повтаря клас. В Северен Рейн-Вестфалия имало програма за наваксване на образователни и на умения за учене. За младежите над 18 без образование са създадени училища „Втори шанс”, в които те получават професия и образователна степен. В Залцбург общината заплащала два часа, в които децата овладявали умения за обработка на информация и онагледявали наученото. Преподавателите пък минавали през квалификация как да създават устойчивост на знанията.

Георгиева даде пример с Ирландия, където преди време голям процент от децата отпадали от училище поради бедност. На хората от маргинализирани групи не се давали обаче пари кеш. Социално слабите деца получавали карта, от която училището черпело за закупуване на учебници, участие в извънкласни форми или екскурзии. По този начин се подкрепяли децата от трудни семейства, за да не напуснат преждевременно класната стая.

В Европа децата със СОП не се обучавали в масовото училище. В Англия, например, възможните варианти били няколко – интегриран клас в масовото училище, две учебни заведения едно до друго – за деца със специални потребности и масово, специализирани центрове за по-тежките случаи. В Италия пък се правела оценка на нуждите на всяко дете, а във всеки клас работели по двама учители, които имали равностойни функции, за да обърнат внимание на отделния ученик.