oficialno

Борис Ангелов е на 14 години и учи в ЕГ «Иван Вазов». Той е сред 33-та членове на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето. По правило всяка от областите се представлява от един младеж, който се избира на конкурсен принцип. Пловдивски регион се представя не от един, а от двама членове. Това са Борис и връстникът му – незрящият Цветан Тодоров, за когото «Уча в Пловдив» вече разказа. Сега представяме осмокласника от Руската. Борис е автор на реферата „Суверинитет, житейски устои и още нещо…”, пише и поезия.

-Как попаднахте сред членовете на Съвета на децата? Кое в мотивационното ти писмо, според теб, е накарало комисията да се спре именно на твоята кандидатура?

– Още преди да обявят конкурса за кандидатстване, знаех, че Съветът на децата съществува като помощен орган към Държавната агенция за закрила на детето. В Съвета попаднах поради добро стечение на обстоятелствата. През 2015 година създадох неформалната организация „Доброволци за добри дела”, която се занимава с благотворителни дейности. Създадохме си FACEBOOK група, в която наш поддръжник и приятел ни информира за конкурса. Знаех, че съм правилният човек и реших да кандидатствам. Изискването е да си редовен ученик, ненавършил 18 години, и да докажеш, че си лидер и обединител. Мисля, че мотивационното ми писмо бе много силно – над 6 страници, засягаше много аспекти, които доказваха, че, освен лидер и обединител, имам опит с инициирането и осъществяването на социални дейности. Може би засягането на множество хуманитарни проблеми, които осъзнавам и за чието разрешаване може да работим, ми е помогнало да ме изберат. В своя труд „Суверинитет, житейски устои и още нещо…” разглеждам точно този тип проблематика.

-Кои са наболелите проблеми, които засягат младите хора до 18 години и трябва приоритетно да бъдат решени?

 – Съвременните млади хора страдат от собствените си грешки, но нека погледнем нещата и от друг ъгъл. Напоследък всичко се превърна в бизнес, който руши и поваля, а с това погубва и представата за морал и ценности у младите хора. Ежедневно ставаме свидетели на упадък, който парира желанието за просперитет. Може би това е най-наболелият проблем, който засяга не само хората до 18 години, но аз имам наблюдения основно върху тях. Чалга културата променя мирогледа ни, смачква го и задава граници: чалга клубове, квартални кафенета. Наркотиците също са сериозен проблем. Младите прибягват все повече и повече до тях. Да не говорим за злобата. Сякаш човешкото е избутано на заден план. Липсата на перспектива за реализация също демотивира младежите.

 – Как протичат заседанията ви? Най-малкият член е едва на 8 години. Как постигате съгласие?

 –Заседанията протичат по ясно установен ред. След като се обявят мястото на провеждане на заседанията ни, както и датите, от наша страна се изисква коректност и точност. Да, най-малкият член на Съвета е едва 8-годишен, което е радващо. Разбира се, преди всичко се нуждаем от кворум, за да вземем каквито и да било решения. Ръководим се от годишния ни план за дейност, отчитаме реализираното, дискутираме определени теми, свързани с децата. Съгласие се постига с дискусии. Всеки има различно мнение, но за сметка на това сме добър колектив и се разбираме лесно.

-Децата и младежите достатъчно компетентни ли са по темите, предложени за дебат?

Разбира се, че зависи от конкретната тема на дебат, но имайки предвид, че ежедневно ние – младите хора, сме заобиколени от наши връстници, се предполага, че имаме нужното ниво на компетентност. Наблюденията, които изграждаме върху младежите, ни помагат. Така че, мисля, че отговорът ми е положителен.

 – Стартирахте инициатива “Деца помагат на деца” и вече имахте първа проява. Смятате ли да привлечете свои съученици, за да стане системна подкрепата в напредване с уроците?

 – Стартирахме инициативата „Деца помагат на деца” с желанието да помогнем наистина. Инициативата се проведе в няколко града на България. Мисля, че бе положителна. Аз и Цветан – другият представител на област Пловдив в Съвета на децата, посетихме ЦНСТ „Детска къща”. Поговорихме с децата там. Споделиха кои предмети са им най-трудни. С радост бих заявил, че вече успяхме да привлечем наши съученици. По моя инициатива, подкрепена от Училищния парламент на ЕГ „Иван Вазов”, и от всички ученици на гимназията, предприехме благотворителна кампания за ЦНСТ „Детска къща”, която бе изключително успешна. Много съм радостен, че децата са съпричастни, за което им благодаря. Мисля, че проблемът с уроците по история или математика е най-малкият проблем в случая. Да, бихме помогнали и за това, но основната ни роля е да подкрепяме психически децата, да им покажем, че не са сами, че обществото ни не ги е забравило.

 -Искат ли съучениците от теб да поставяш важни въпроси за разглеждане?

 –Не всички наши съученици са запознати с дейността на Съвета, а и една част от тях не са особено заинтересовани. Честно казано, досега не са ме молили да поставя конкретен въпрос, но съм сигурен, че и това ще се случи.

 -Амбициите ти за новата 2017?

 –На първо място си пожелавам да съм здрав. Що се отнася до амбиции: да се представям отлично в училище, както досега; да се развивам всестранно и да успявам във всяко начинание, с което се заемам. От малък се занимавам с поезия, пиша стихотворения и мисля, че напоследък много подобрих нивото. Амбициран съм тази година да направя всичко възможно да публикувам първата си творба, за достигна до широката аудитория.