Историята на една сбъдната мечта, наречена ЦЕРН, разказана в навечерието на Европейската нощ на учените – 2016 година, от Мария Баракова – главен учител по химия и опазване на околната среда в Математическа гимназия “Акад. Кирил Попов”. Тя е първият преподавател по химия и опазване на околната среда от Пловдив, участвал в квалификационен курс в ЦЕРН, Женева, Швейцария за обучение на учители по природни науки по НП „Развитие на педагогическите специалисти“ от 23 до 31 юли 2016 г.
Думите на Менделеев, изречени преди повече от век, са актуални с още по-голяма сила днес. Светът, в който живеем, се развива със същата скорост, с която напредва и науката. От Демокрит през Менделеев и Ръдърфорд до Питър Хигс тя изминава дълъг път на разпадане на материята до най-малките частици и продължава напред … към безкрайността.
ЦЕРН и мисиите на организацията
Eвропейската организация за изследвания в областта на физика на елементарните частици, създадена през 1954 г., обединява усилията на европейските държави за изследвания в областта на физиката за мирни цели. На територията на ЦЕРН е най-големият комплекс от ускорители в света. Мисията на ЦЕРН в областта на науката е да разширява границите на познанието, като дава отговори на въпросите за тайните на големия взрив, как е изглеждала материята в първите моменти от съществуването на Вселената, какво е маса, как е придобита, защо някои елементарни частици нямат маса, от какво е направена 96% от Вселената т.н. „тъмна материя”.
Изключителен е приносът в областта на информационните технологии. През 1989 г. в ЦЕРН е създаден„уеб (WWW)” или “The World Wide Web”, което осигурява непрекъснат достъп до милиони сайтове с информация в различни географски райони и мрежата „Grid (Грид)”. В ЦЕРН е разположен най-големият ускорител, който се намира на 100 метра под земята и е с дължина 27 км . Някои изотопи, произведени от ускорителя на елементарни частици, намират приложение в медицината като методи за диагностика и терапия на рак.
Друга важна мисия на ЦЕРН е обучението на бъдещите учени и инженери, както и на учители и ученици по национални и международни програми.
Мисия на ЦЕРН е и сътрудничеството, чрез което се обединяват хора от различни страни и култури.
България и ЦЕРН
България става официална страна член на ЦЕРН, след като ратифицира Конвенцията за членство в ЦЕРН и предава договора на ЮНЕСКО на 11 юни 1999 г. и българското знаме е издигнато до знамената на останалите 19 страни членки. Според проф. Лучано Маяни – бивш генерален директор на ЦЕРН, това е съществена стъпка към европейската интеграция на България.
ЦЕРН през моите очи
Преподавател съм по химия и опазване на околната среда в МГ „ Акад. Кирил Попов“, гр. Пловдив. Горда съм, че съм първият учител по химия и опазване на околната среда от Пловдив, удостоен с честта да участвам в квалификационния курс в ЦЕРН, Швейцария. Попаднах в група от 39 български учители след сериозен подбор. Критериите на МОН за избор бяха много, но определящи са квалификациите, обученията и най-вече постиженията на учениците. От голяма значение за избора ми като български представител е участието ми в проект „Chain Reaction”, съвместно с колеги от ПУ «Паисий Хилендарски» като ръководител на изследователски екипи от ученици. Един от тях завоюва второ място и сребърна статуетка на Националната конференция по проекта през 2014 г. със своя проект –„Сайт за големия взрив“.
ЦЕРН отвътре
След като заслужих място в групата, съставена от учители по природни науки, приех предизвикателството да опозная ЦЕРН отвътре. Трудно ми е да опиша вълнението си, когато стъпих в „Светая светих“ на науката, мястото, където познанието е издигнато в култ.
Местоположението на ЦЕРН е уникално – малко градче, което е в две държави – Швейцария и Франция. Улиците носят имена на известни учени. Тук се намира най- големият ускорител на частици, в който се извършват революционни изследвания.
В сърцето на ЦЕРН почувствах родолюбието, когато видях българския трибагреник и осъзнах колко значим е българският принос в науката. Там работят 12 щатни служители, 9 млади специалисти и повече от 80 участници в проекти – българското представителство в ЦЕРН.
Обучението в ЦЕРН по програмата
Обучението премина по предварителна програма под ръководството на г-жа Свежина Димитрова – Директор на НАО „Николай Коперник“ – Варна и г-жа Полина Фетфова – представител на МОН.Посрещнаха ни българските учени. Те бяха много щастливи, че за пореден път български учители идват да се обучават в ЦЕРН. За тях ние сме посланици на науката сред младите хора в България. Обучението беше пет дни – от 25 юли до 29 юли. То се състоеше от лекции и презентации на български учени, които работят в ЦЕРН – доц. д-р Леандър Литов, Румен Ценов, Зорница Захариева, Петър Христов, Пламен Яйджиев, Георги Анчев и др.
Имахме възможност да се запознаем с тях, да дискутираме по различни теми. Занятията продължаваха от 8.30 до 18 часа, включващи визити – в посетителския център на детектора на частици “Атлас”, подземния детектор – CMS / с най-голямо българско участие/, тестовата установка на LHC и др. Особено интересно ни беше да научим повече за големия адронен колайдер. Бяхме спуснати в CMS с асансьор на дълбочина 92 метра. Посетихме и контролния център, откъдето се управляват всички компютърни контролни центрове и където се получава информация на няколко нива. Имахме възможност да посетим и контролния център на НАСА , където видяхме космонавтите.
Най-много ме впечатли центърът за идеи „Ideasquare”. В него стаите са преносими и могат да се разположат, в която и да е точка на света. В нея учени, студенти, докторанти творят нестандартни идеи. Например – пола с въздушни възглавници за защита при падане, хирургическа лаборатория на бъдещето, която хирурзите ще работят със специална лампа, позволяваща да видят органите, без да се ползва скалпел и още много „ щури идеи“, но нали науката е безкрайна… като Вселената.
Част от културна програма бе опознането на Женева и забележителностите. Посетихме старинното френско градче Анеси, наречено „ Френската Венеция“, разгледахме Веве – града на Чарли Чаплин и шоколадите Нестле , Монтрьо – един от най-красивите курорти в Европа, а също така и замъка Шийон.
ЦЕРН и моето личностно израстване
Винаги съм мечтала да посетя това изключително място за науката. Освен перфектната научна подготовка успях да развия своите творчески заложби и уменията за работа в екип. Безспорно постижение за нашата група бе подготовката и провеждането на традиционната българска вечер, на коята скъпи гости бяха българските учени, нашите лектори. Тази проява беше брилянтна смесица от традиционни елементи и изненади.
Като част от екипа, отговарящ за сценария на вечерта, се чувствам щастлива, че успяхме да изпълним с български дух това строго научно пространство. Аз и Камелия Пенчева от Бяла Слатина, посрещнахме сънародниците ни по стар български обичай с питка и традиционни български гозби. Изненада бе питката, направена от разградчанката Ивелина Христова. Това творение бе изключително, защото беше във формата на кълбото – символът на ЦЕРН. Дори във веселието ни доминираше науката, защото викторините и игрите бяха естествена част от него. Представянето на българските учители е на ниво и в научната подготовка, и в социалното общуване, и в екипната дейност.
Визитата в ЦЕРН и преподавателската ми дейност
Както явленията в материалния свят се намират в сложни и многостранни връзки помежду си, така и науките, които ги изучават (физика, химия), имат връзка помежду си. Връзките между науките са винаги двустранни. Всяка от тях допълва другата наука, като й предоставя своите методи и резултати. Те взаимно черпят полезна информация от достиженията си.
Обучението в ЦЕРН ми даде възможност да осъществя и по-добри междупредметни връзки в уроците, които имат допирни точки с физиката, както и по-достъпно и по-компетентно да обяснявам физикохимичните явления и закони и квантово – механичните представи за строежа на атома.
Убедена съм, че това ще ми помогне да пренеса магията на „живата наука“ в класната стая, за да се повиши интересът и да мотивирам учениците да изучават природоматематически и инженерни дисциплини.
Благодарение на опита ми, натрупан в ЦЕРН, ще науча учениците да следват своите мечти, да вярват, че няма невъзможни неща, че способностите на човешкия мозък са безкрайни…, както е безкрайна науката.
Мария Баракова, главен учител по химия в МГ
