Център Амалипе е неправителствена организация, която вече 25 години работи в образователната сфера и подкрепя мрежа от 259 училища в цялата страна „Мисия Отличник: Вдъхновени да успяваме“, както и неформална мрежа на образователните медиатори с над 500 участници. Основите дейности са за преодоляване на отпадането/ ранното напускане на училище, повишаване на обхвата и равния достъп до образование, както и за утвърждаване на интеркултурното образование.
От организацията поставят следните въпроси във връзка със Закона за държавния бюджет за 2026 г.:
Чл. 114. След публикуването на Закона за държавния бюджет за 2026г. училища и организации бяха силно притеснени от изискванията на чл.114 и неяснотата при прилагането му. Въпросите и предизвикателствата, които поставя настоящият текст, са следните:
Неясно приложение и риск от противоречиво прилагане: Най-непосредственият проблем е липсата на достатъчно ясно разграничение кои дейности и кои разходи попадат в ограниченията на чл. 114. Това поставя директорите и счетоводителите в ситуация сами да преценяват допустимостта на разходи, при голям риск от последваща финансова санкция. Неясното прилагане на чл. 114 поставя директорите в ситуация да поемат лична отговорност за тълкуването на допустимостта на разходите и на практика ги принуждава към свръх предпазливост, което може да ограничи дейности, пряко свързани с качеството на образованието.
Ограничаване на обмена на опит и добри практики между училищата. Обменните посещения между образователни институции са утвърден механизъм за повишаване качеството на образованието. Те позволяват директори, учители, образователни медиатори и други специалисти да наблюдават на място успешни модели и да ги адаптират към собствената си институция. Подобни посещения са особено важни за разпространението на иновации, ефективни модели за превенция на отпадането, работа с родители, ученическо самоуправление, интеркултурно образование, превенция на насилието и други работещи практики. Нещо повече, те са в основата на редица национални програми като „Иновации в действие“ и др.
Ограничаване на квалификацията и професионалното развитие. Продължаващата квалификация на педагогическите специалисти е нормативно регламентирана и задължителна част от образователния процес. Настоящият текст поставя под риск обучения в сборни групи, в които участват преподаватели от няколко образователни институции, участие в национални обучения и др.
Неравнопоставеност между доставчиците на квалификация. Ограничителното тълкуване на понятието „публична обучителна институция“ поставя различните лицензирани доставчици на квалификация в неравнопоставено положение и нарушава конкуренцията на пазара на труда. Организации, които разполагат с одобрени и регистрирани програми за квалификация, могат практически да бъдат изключени от възможността да провеждат присъствени обучения извън училището/ ДГ, докато други доставчици получават подобна възможност единствено поради своя правен статут.
Ограничаване на участието в конференции, семинари и професионални форуми. Професионалното развитие не се осъществява единствено чрез формални квалификационни курсове. Конференциите, семинарите, академиите, кръглите маси и други професионални форуми са важен механизъм за обмен на знания, представяне на иновации и изграждане на професионални общности, дискутиране на наболели теми в образованието. Това ще доведе и до отслабване на професионалните мрежи.
Ограничаване на детското и ученическо участие. Ученически парламенти, ученически омбудсмани, младежки и лидерски академии, междуучилищни срещи и други форми на детско участие често предполагат пътуване извън населеното място, при което учениците трябва да бъдат придружавани от учител/и. Рестриктивното прилагане на ограниченията към подобни дейности може да намали възможностите на децата и учениците да участват в инициативи извън собственото си училище, да обменят опит със свои връстници и да развиват граждански и лидерски компетентности.
Неблагоприятен ефект върху малките и отдалечените училища. Училищата в големите градове имат значително по-лесен достъп на място до университети, обучителни организации, институции и професионални форуми. За училищата в малките и отдалечените населени места почти всяко участие в регионална или национална дейност предполага транспорт, командировка, а често и нощувка. При някои числеността на персонала е прекалено малка и е неефективно организирането на самостоятелно обучение, а е необходимо комбинирането с друго училище. Чл.114 предполага едното училище да е в онлайн среда, което поставя в неравнопоставена позиция неговия екип.
Риск за вече поети договорни и финансови ангажименти. Част от училищата вече са планирали и платили квалификации на екипите си преди влизането в сила на Закона за държавния бюджет и в момента са изправени пред необходимостта да търпят финансови загуби на авансово платените средства. В момента има масово откази от страна на директорите на вече планирани изнесени обучения за началото на септември, като хотели и туроператори отказват възстановяване на средствата.
Отмяната на чл. 281 в ЗПУО. Сериозно притеснение буди и отмяната на чл. 281 от ЗПУО. Досега тази разпоредба гарантираше, че средствата от държавния бюджет за финансиране на дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се планират ежегодно в размер, не по-нисък като сума и като процент от брутния вътрешен продукт спрямо предходната година. Отмяната на чл. 281 не означава автоматично намаляване на средствата за образование през 2026 г., но премахва една важна законова гаранция за устойчивостта на образователното финансиране. Занапред вече няма нормативна защита, която да не допуска средствата за предучилищно и училищно образование да намаляват както в абсолютен размер, така и като дял от БВП. Това създава риск при бъдещи бюджети, финансирането за образование формално да нараства като номинална сума, но реално да намалява като относителен дял от публичния ресурс и да не следва развитието на икономиката, инфлацията и нарастващите разходи на образователните институции.
Ние от Център „Амалипе“ настояваме Министерски съвет да предложи на Народното събрание промяна на чл.281 и чл. 114, а междувременно Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите в максимално кратък срок да изготвят и разпространят единни писмени указания за прилагането на чл. 114 в системата на предучилищното и училищното образование по следните въпроси:
Имат ли право образователните институции да възлагат квалификационна дейност на организации, регистрирани в ИРОПК (официалния лицензиран регистър на МОН) без ограничение от техния правен статут? Положителният отговор би бил в съзвучие с официалната нормативна рамка за квалификация и би гарантирал конкурентност и равни условия на пазара на труда на всички лицензирани организации, предоставящи квалификация. Това би позволило образователните институции да изпълняват присъщите си дейности за квалификация и атестация и да не нарушават нормативната уредба.
Допустимо ли е участие на служители на образователните институции (директори, учители, образователни медиатори и др.) в обучения, конференции и семинари, организирани от външни юридически лица, като училището/ ДГ заплаща единствено командировъчните разходи на участниците, съгласно нормативната уредба? Това създава предпоставки за устойчиви партньорства, отваря институциите към гражданския сектор и стимулира провеждането на качествени конференции, кръгли маси и други форуми в сферата на образованието.
Дали ограниченията на чл.114, ал.2 се отнасят и до получените от училищата/ ДГ средства по различни проекти или само до средствата по Единната бюджетна класификация? Понастоящем много образователни институции имат одобрено финансиране по проекти на Програма Образование и други донори. В повечето от тези проекти са заложени квалификационни дейности извън сградите на училищата и е определен ресурс за това, но това не са международни проекти и не попадат в изключенията на чл.114, ал.2, т.2
Доколко чл.114 ограничава служебните пътувания на директори, учители, образователни медиатори и друг персонал до други училища/ РУО/ други институции и населени места в изпълнение на техните служебни задължения (вкл. присъщата дейност на експертите от РУО до образователните институции и обратно)? Въпреки, че текстовете на чл.114 не засягат тази тема и не забраняват командировъчни разходи до други училища и населени места, настъпилото притеснение сред РУО и другите образователни институции води до самоограничаване и неяснота.
Убедени сме, че единни инструкции за приложението на чл. 114 ще успокоят образователната система и ще я направят много по-устойчива. Убедени сме също така, че максималната свобода на образователните институции е предпоставка за качеството на образование и автономията на директорите да вземат управленски решения в рамките на поверената им институция не бива да бъде засегната.
