Тържествената вечер по случай 165 години от рождението на проф. Антон Безеншек е на 15 април. По негова инициатива Министерство на народното просвещение въвежда етиката като учебен предмет
Хуманитарната гимназия ще бъде домакин на честването на създателя на стенографията у нас на 15 април. Тържествената вечер по случай 165 години от рождението на проф. Антон Безеншек, ще се проведе от 17. часа в Актовата зала на училището. Сред официалните гости ще бъде Анжей Франгеш – извънреден и пълномощен посланик на Република Словения у нас.
Слово за живота е делото на проф. Безеншек ще произнесе доц. д-р Симеон Кацаров – историк, зам.- декан на Философско-историческия факултет на ПУ „П.Хилендарски“ и Карамфил Матев – председател на Националното сдружение на стенографите в България и главен стенограф на Народното събрание.
Безеншек живее 20 години в Пловдив, където основава първото певческо дружество у нас. По повод годишнина от рождението на професора българските стенографи, ръководството на читалище „Славянска беседа“, хор „Евмолпея” и редица български интелектуалци сформираха Инициативен комитет за нейното отбелязване.
Навремето във Философския факултет на Загребския университет се преподавали като учебни предмети гръцки, латински и български. Тъкмо там студентът по философия Антон Тома Безеншек научава нашия език. Числото 8 е особено в живота му: бил първото от осемте деца в семейството на Мария и Тома Безеншек. Владеел е осем езика и става родоначалник на стенографията в много страни, включително и у нас.
Как талантливият словенец се оказва в България? В Загребския университет се среща с българина Спас Вацев. Той препоръчал Безеншек на правителството в новоосвободена България. Самият Вацев пък става основоположник на метеорологията и сеизмологията у нас. Безеншек създава библиотеки в София и Пловдив. Той е сред основателите на читалище „Славянска беседа”. Написал е учебници по стенография и география.
На 25 септември 1878 г. в сградата на Народното събрание открива първия курс по стенография за подготовка на български професионалисти в тази област. До 1905 г. той обучава над 1 500 българи по бързопис. Ръководил е безплатни курсове за ученици и офицери.
20 години от живота му преминават в Пловдив. Тук е избран в театралната комисия на Румелийския народен театър. Работи редом до Вазов, Димитър Попов. Допринася много и за развитието на образователната ни система.
По негова инициатива Министерство на народното просвещение въвежда етиката като учебен предмет. Пише и първия български тематичен учебник „Етика или нравоучение”. В Пловдив открива своя академична книжарница, наречена „Пчела”. Издава многоезични списания. Превежда книги. Така прави достъпно творчеството на Вазов на словенски език. За българите превежда от словенски поезията на Антон Ашкерц. Важно значение за националната кауза има книгата му „България и Сърбия”, а така също преводът му от френски език на „Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г”.
Проф. Антон Безеншек беше удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Пловдив през 2015 година.
В Пловдив има и негов паметник, чийто автор е скулпторът доц. Свилен Костадинов.