Глухонемият майстор на четката и студентка художничка от София покориха върха с инвалиди от 11 държави
В планината Немрут крал Антиох Комагенски построил своята гробница, заобиколена от огромни 9-метрови статуи. Фигурите са на гръцки и арменски богове, на лъвове и орли, а една от тях е на самия Антиох. За да затвърди у поданиците си усещането, че лично боговете ги закрилят, владетелят, управлявал между 69 и 36 г.Пр.н.е., поръчал изработването на плочи. На тях е изобразено ръкостискането му с боговете. По време на иконоборството главите на статуите са били отстранени от телата. Светилището не е споменато в нито една историческа книга до средата на XIX век. Първи го открива Карл Сестер – немски пътен инженер, нает от султана на Османската империя да разработи проект за железница в Източен Анадол.
До тази легенда успяха да се докоснат инвалиди от Турция и още 11 държави – САЩ, Германия, Австралия, България, Бразилия, Мексико, Парагвай, Япония, Индия, Корея, Нова Зеландия и Турция.
За 15 пореден път ротариански клубове от Анкара и областта Адъяман, която е в близост до Националния парк Немрут, събраха хора в неравностойно положение на арт фестивал. Част от него бяха ученикът от Художествена гимназия „Цанко Лавренов” – Христо Петров, и Юммюгюл Сали – студентка 4 курс от Художествената академия в София. Двамата младежи са глухонеми и с подкрепата на Сдружението на българските и турски жени за приятелство, взаимопомощ и сътрудничество в Пловдив се оказаха сред избраниците да се включат в магическото събитие. Те представиха свои рисунки и станаха част от експедицията, щурмувала 2150-метровия връх на Немрут. Това не бе просто изкачване на планината, която е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а продължение на легендата, че святото място е построено като благодарност към боговете и за идните поколения.
Домакин на събитието по традиция е „Ротари „Адъяман“. Първата вечер всички 200 участници са се представили едни на други в приятелска среща, а на следващия ден посетили язовирна стена и ВЕЦ „Ататюрк“, както и светилището „Гьобекли тепе“ от 10 000 г. пр. н.е. Изключително впечатляваща била разходката в парка „Езерото с рибите“ в Урфа. Вечерта ротарианците организирали вечеря в стар конак. Именно там отпразнувала и рождения си ден Юммюгюл. След като разбрали, че българската гостенка пораства с една година на 1 май, домакините тутакси купили торта и я изненадали със запалени върху сладкиша свещи. Момичето било толкова трогнато, че написало: „Щастлива съм, това е най-хубавият ми рожден ден!”
Като най-вълнуващото преживяване Христо и Юммюгюл описват изкачването на върха. Колона от 30 микробуса потегля от Адъяман към Немрут. Организацията е невероятна. От град Кахта, който се намира в подножието на гробницата, в експедицията се включва местната жандармерия. На момчетата в униформи е поверена най-отговорната задача – да качат на ръце децата и младежите в колички и с патерици. Тъй като пътят до върха минава по ръба на пропаст, огромната група е съпровождана и от доброволци на Червения полумесец. Всички са облечени в специално изработени тениски и шапки с надпис: “Катерим се по-далече, откъдето ти виждат очите”. А очите на стотиците жадуващи да стигнат заветната цел буквално блестят от щастие. Няма капка страх или помисъл да се откажат при вида на 58-метровата могила от малки камъчета. Кураж им дават ротарианците, чиято цел е чрез символното покоряване на планината да повдигнат духа и самочувствието на младежите с физически увреждания. Всяка стъпка се запечатва от камери и фотообективи.
Българските участници, придружени от пловдивчанката Айлин Ибрахимова, дариха изложбата си за каузата.
