Ролята на профилираните училища по изкуства трябва да се увеличи , цяла България е полудяла и играе народни танци, казва ръководителят на ансамбъл „Българе” и председател на Сдружението на хореографите в България
“Българе” не е просто фолклорен ансамбъл. Той е марка, а в центъра стои 43-годишният Христо Димитров – възпитаник на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Той е създател, хореограф, режисьор, продуцент на “Българе”. Негови са и сценариите за всички спектакли на ансамбъла. За 12 години “Българе” не се превръща в един от най-големите частни танцови ансамбли в Европа, прави турнета в цял свят. А Христо Димитров вече е продуцент и на триото тенори “Уникалните гласове”, на трио “Сопрано”, има школи по танци. Създател е на Международния фестивал на народната носия в Жеравна. Инициатор е на повече от 30 благотворителни акции. Като председател на Сдружението на хореографите в България той бе сред гостите и лекторите на националната кръгла маса за съдбата на училищата с профил “изкуства”, която се проведе днес в Пловдив.
-Г-н Димитров, какво е мястото на училищата с профил “изкуства” в съвременното училище? Имат ли шанс за реализация завършващите в тях?
-Училищата с профил „изкуства” не само, че имат място, а обществената им роля трябва да се увеличи. Свидетели сме на възраждане на българската фолклорна музика, танц и песен. В момента цяла България е полудяла и играе български танци. Във всеки град счетоводители, адвокати, полицаи, стоматолози ходят на школи и клубове по фолклорни танци. Това означава, че ние, хореографите, си вършим добре работата, популяризирайки нашето изкуство по адекватен начин. За да се запази това ниво, са необходими повече кадри. Понякога децата от по-отдалечени райони, поради икономическото състояние на семействата, нямат финансова възможност да отидат в София. И за тях е по-удобно да са близо до родителите си в родните си градове, а не да се окажат в 7 клас сами в София. Още по-лошо пък в Котел, което е градче със затихващи функции. От тази гледна точка тези училища са необходими. От друга страна те дават на децата достатъчно добра общообразователна подготовка, така че, дори да не продължат в посока изкуство, те имат възможност за реализация и в други сфери. Тези училища трябва да повишат своята ефективност. Като председател на Сдружението на хореографите, заинтересован да имаме качествени изпълнители, ще се опитам да им помогна да търсим решение.
-Вие в ансамбъла взимате ли хора със средно образование или търсите студенти и завършили вузовете по изкуства?
-Ансамбъл „Българе” обичайно взима хора, които завършват средно образование и те стават студенти, докато танцуват при нас. Ние следим танцьорите от 8-9 клас в специализираните училища. Не в профилираните все още, но защо не занапред и тях. Даваме стипендии, за да знаят, че моментално щом завършат, имат гарантирана работа. Ансамбли от типа на „Българе”, танцови шоу формации като на Нешка Робева, т.е. частните, които са заинтересовани да оцеляват на пазарен принцип, си търсят качествени попълнения. Съветвам и другите ансамбли да постъпват като нас. Това ще мотивира децата да избират тези училища. За да има силно начално обучение и деца, които пълнят специализираните училища, трябва има танцово изкуство на високо ниво. Никой не задължава хората да танцуват ламбада, танго и ирландски танци. Но те играят ирландски танци заради „Lord of the dance”. Не бива да мислим, че като развиваме добре детските школи, ще постигнем световно ниво. За целта трябва да се обединим и да се борим за световна популярност на българското танцово изкуство. Така ще решим икономическите, туристическите и даже демографските си проблеми.
