Преподаваме на учениците само един отговор, а в съвременния свят няма такъв, който да е верен завинаги, казва президентът на Световен образователен форум и експрезидент на Европейската асоциация на училищните директори
От 170 професии през 70-те години на миналия век, днес в Холандия те надвишавали 400
„Няма една универсална програма, която да е подходяща за всички деца. Вниманието днес трябва да е насочено към всяко дете, за да може то да развива умения за учене, критично мислене и да усвоява стратегии за решаване на проблеми. Важно е да се вслушваме в гласа на учениците и да провеждаме смислено образование”.
Това заяви днес на презентацията си на майсторския клас „Класната стая на 21 век – умения, иновации, технологии“ в Пловдив президентът на Световен образователен форум Тон Дюиф. Форумът, в който се включиха 200 участници от цялата страна, бе oрганизиран от фондация „Световен образователен форум България”, Община Пловдив и ПУ “Паисий Хилендарски“. Третата годишна инициатива на фондацията провокира експерти на МОН, на Регионалните управления по образованието и на общините, на образователни институции, международни експерти и лидери в образованието да помислят как промяната в света около нас трябва да се отрази върху преподаването и организация на класната стая.
Тон Дюиф, който е и експрезидент на Европейската асоциация на училищните директори, говори как да развиваме уменията на 21 век в класната стая. Изключително атрактивната му презентация започна с ретроспекция, която маркира промените, настъпили в световен мащаб през 19-20 век и дали отражение върху образованието, за да стигне до настоящето. Той се върна назад в ученическите си години, за да припомни как в класна стая 7:7 са били събрани 50 ученици, когато децата били разпределяни по класове на принципа „глупави, средна ръка, умни”, а физическите наказания, като 20 минути на колене при провинение, съвсем не били рядкост.
„Знаете ли колко задания получава един ученик дневно?”, провокира аудиторията Тон Дюиф. Догадките от залата не успяха на улучат приблизителния брой, който се оказа 800.
„Трябва да помогнем на децата да се научат да взимат правилно решение, да различават доброто от злото. Преподаваме им един отговор, а в съвременния свят няма такъв, който да е верен завинаги”, каза Дюиф. Той успокои българските си колеги, че и в Холандия 30 години водили битка с инспекциите – причина образованието да не се променя с темповете, с които се развива обществото.
„При нас автономията е на входа. Правителството няма думата „как”, говорим за „какво” и ни проверява на изхода. Тестовете са важно нещо, но проблемът е, че те не измерват в пълна степен качествата на ученика. Защото децата не са на едно и също място в образованието”, каза още Дюиф.
От 170 професии през 70-те години на миналия век, днес в Холандия те надвишавали 400. Именно затова човек трябвало непрекъснато да развива компетентности и умения, които да му позволяват да премине от една работа на друга.
Дюиф очерта петте характерни черти на бъдещото образование, които се свеждат основно до това ученикът да развива знания и умения, като използва творчеството и любопитството, да развива своята личност, да опознава различни култури, да усвоява дигиталните технологии и да носи отговорност.
“Истинската магия започва, когато се вслушаш в децата”, обърна се към българските си колеги Дюиф.
С любопитни провокации по този модул се включиха началникът на РУО София Ваня Кастрева и Елеонора Лилова – директор на 2 СУ София. А зам.-кметът по образование на Община Пловдив Стефан Стоянов представи основните политики в работата на администрацията през изминалите шест години – дигитализация, техническа помощ на учебния процес, иновативни училища. Целта е осъвременяване на образователната система и преквалификация на учителите. Пловдив първи въведе и Монтесори педагогиката в шест общински детски градини, като обхванатите деца са 500.
Президентът на „Световен образователен форум България” и директор на ОУ „Райна Княгиня” Мария Гайдарова ще направи презентация защо са важни иновациите в образованието и как да ги инициираме. Тя представи резултатите от проекта за иновативни училища на Пловдив, като всеки от директорите презентира накратко методите, които прилага.
Повече училища да кандидатстват за иновативни призова директорът на 51 СУ в София Асен Александров, който е и зам.-председател на комисията по иновации към МОН. Ивайло Старибратов – директор на Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов”, разви идеята за позитивно училище.
„Как чрез технологиите училищният лидерски екип да постигне резултати, които променят положително живота на децата” бе третият модул от майсторския клас, по който основен лектор бе директорът на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти към ПУ проф. Галин Цоков. За възможностите на технологиите говориха Александър Ангелов от Център за творческо обучение, Антон Бъчваров от „Уча.се” и пловдивският преподавател Тихомир Алексиев.
