Работилница на открито събра потомствени майстори в инициативата „Светът от птичи поглед – столиците като килим“
„Когато един цвят свърши, не го режеш, за да не се разтъче долният. А ако се случи да се скъса нишка, докато тъчеш, я завързваш. Трябват много сръчни пръсти, макар че доста болят, ако дълго си бил на стана”, обяснява вещо 8-годишният Иван от Чипровци. Първолакът и братовчедка му – 10-годишната Петя, разкриха тайните на чипровските килими на сцената на „Ядрото“ днес в Капана. Древният занаят, който е в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство, е потомствен за невръстните занаятчии. Те са наследници на фамилия, която от години се занимава с тъкане на килими.
„Първо рисуваме проекта и след това избираме цветовете. Не е трудно”, обясниха Иван и Петя, които дойдоха в Пловдив с родителите си, за да покажат как този традиционен български занаят може да се превърне в забавление.
Инициативата „Светът от птичи поглед – столиците като килим“, подкрепена от фондация „Пловдив 2019“, е част от временните намеси в градска среда.
В рамките на деня всеки посетител ще има възможност да избере своето любимо кътче от плетеницата на творческия квартал и да го пресъздаде като проект за килим. Всички проекти ще бъдат сглобени на общо пано, което ще бъде представено като килим на сцена „Ядрото“ в края на деня.
Хлапетата се включиха активно н работилницата на открито, за да привлекат и свои връстници от града под тепетата да пробват уменията си на стана. Сред тях бе и четвъртокласничката от СУ „Патриарх Евтимий” Михаела Илиева, която с изключително усърдие се впусна да претворява цветния си проект от белия лист с цветни нишки. Организаторите бяха осигурили пет малки тъкачни стана, на които, с напътствията на килимарите, всеки имаше възможност да създаде своя малък килим.
В ателието на открито бяха показани различни техники за тъкане с естествени материали – вълна и памук.
„Майка ми, баба ми, прабаба ми – всички в рода ми са били килимарки. Те научиха мен и сестра ми да тъчем. Бях на 4 години, когато за първи път седнах зад стана. Постепенно се научих да правя и по-сложни фигури на вертикален стан, който е класически за чипровски килим”, обяснява Велика Стоева. Нишките са толкова гъсто насновани, което прави чипровския килим еднакъв от двете страни и той няма лице и гръб. Спрямо ширината и дължината се определя и броят на фигурите, които могат да се разположат. Най-характерни са фигурите, съставени от триъгълници. На база на него се създават останалите. Пясъчният часовник символизира кръговрата, пеперудата е символ на вечния живот.
„Напоследък най-старите модели са най-актуални – стилизирани елементи от флората и фауната – птици, цветя”, обяснява Велика Стоева, която се издържа само от килимарство. И добавя, че няма човек в Чипровци, който да не може да тъче.
