Изложба в НБ “Иван Вазов” показва нотариалния акт, с който Вазовите наследници продават на сопотската община своята земя срещу 1 лев за къща музей
Библиофилски издания на произведения и вещи, принадлежали на Патриарха на българската литература, са подредени в НБ „Иван Вазов”. Експозицията, която съдържа също документи и експонати с висока историческа стойност, богат снимков материал и публикации в чужди периодични издания, е посветена на 95- годишнината от смъртта на Иван Вазов (22.09.1921 г.). Тя е част от програмата „Седмица на Вазов“ и е реализирана съвместно с Къщата музей „Иван Вазов” в Сопот. Директорът й Стефан Филчев подари на директора на Народната библиотека Димитър Минев диск с пълния запис на романа „Под игото” -над 16 часа, както и планински кристал с вградена първата страница от романа.
Интервю със Стефан Филчев
-Предполагам неслучайно сте избрали точно Пловдив за изложбата, с която почитате 95 години от смъртта на Патриарха на българската литература.
-Радвам се, че тази изложба се открива не къде да е, а в Пловдив, защото в една изключително трагична за Сопот година – 1877, когато целият град гори и баба Съба с две от децата си търси спасение и тя намира едно свято място – Араповския манастир, след това семейството се събира именно под тепетата. Вазов обича безкрайно много този град. В този град той намира спокойствие и дава творчески отклик на много от своите идеи. Именно тук създава „Епопея на забравените”, стихотворенията „Българският език”, “При Рилския манастир”, “Новото гробище над Сливница”, повестите “Немили-недраги” и “Чичовци”, разказът „Иде ли”. В джоба си имам една снимка от 1882 година, която изобразява фамилията, събрана в Пловдив. За първи път след ужаса на Априлското въстание семейството е заедно в Пловдив, за да намери покой, и Вазов оттук поема своя път към славата.
Таблата показват обвързаността на Вазов със Сопот – това малко възрожденско градче, което дава на България не само писателя и поет. Тази велика българка Съба Вазова и съпругът й Минчо Вазов дават на България 10 чеда. Малко известен факт е, че когато гори къщата им в Сопот и когато с една каруца Съба трябва да се спасява, в това време разбира, че мъжът й е посечен от турците. Представете си какво е било в душата й в това време, но прави всичко възможно да оцелее. Освен това е била бременна с 11 дете. Тя е майка на големите български генерали Георги Вазов и Владимир Вазов, на д-р Киро Вазов – военно-полеви лекар. Всеки от фамилията е значим в културния, военния, политическия живот на страната.
-Каква е историята на служебника на йеромонах Викентий, който заема челно място в изложбата?
-Служебникът за малко да бъде изхвърлен на бунището, когато съвсем неочаквано се озова при нас, след като е бил 70 години в едно варненско село. Ходихме до Варна, за да вземем личните вещи на третия брат на Вазов – д-р Киро Вазов, и тогава попаднахме на него. Викентий и приютил баба Съба в Араповския манастир, когато напускат Сопот. Бил е съратник на Левски и служи като прототип на дякон Викентий на романа „Под игото”. Лични вещи на Вазов в музея не се пазят, с изключение на ръкописи и книги с автографи.
– Един от най-интересните документи е нотариалният акт, с който Вазовите наследници продават на сопотската община своята земя срещу 1 лев, за да може да се изгради музеят.
– Да, това е впечатляващо. Посетителите на изложбата ще могат да видят снимка от 6 юни 1935 година на цар Борис и пловдивския митрополит Максим, които прерязват лентата и откриват къщата музей. Целият площад е бил осеян с розови листенца. Показваме в снимки как Сопот отбелязва първия творчески юбилей на Вазов през 1895 година. В изложбата е и първото издание на романа „Под игото”.
-Показвате и единствения в света комикс на романа „Под игото”, който е на френски.
-Сега сме се заели да го преведем на български, заедно с музея на комикса в Русе и Русенския университет. Идеята е да се даде нов живот на комикса по романа, рисуван от френския художник Жак Наре, преди 37 години за парижки вестник. В преведения на български комикс ще бъде запазен адаптираният френски текст, който не е пълният текст на „Под игото“. В момента се водят преговори за авторските права.
За да пресъздаде възможно най-точно атмосферата от романа, Жак лично посещава България и се запознава с българския фолклор, бит, нрави и традиции. Първият епизод на комикса излиза във френския вестник L`Humanite dimanche на 29 септември 1969 и се публикува продължение на една година. Емблематичната българска творба става настолно четиво за много френски деца, след като излиза редом до култовата поредица “Пиф”.
-Вие по професия сте учител, как трябва да се преподава Вазов в училище? С всяко следващо поколение отчитаме как става все по-неразбираем за учениците.
-Трябва да провокираш децата и да ги накараш да намерят поне няколко причини, за да прочетат Вазов. Няма универсална рецепта. Аз, макар че от 10 години вече не преподавам, съм изхождал от някои по-интересни текстове, които съм обяснявал. Може би съм имал благодатната възможност да преподавам в Сопот, където децата имат друга нагласа и са по-близо до света на Вазов, до неговите герои, ходят по уличките, по които Левски е минавал. Всичко е подход на учителя – да влезе под кожата на ученика. Толкова много хуманни и общочовешки послания има в творбите на нашите класици…Въпросът не е в учебните програми, а в ръцете на учителя. Водил съм мои ученици да гледат стария филм на „Под игото”, но ефектът не беше голям и даже още повече ги отчая.
Аз съм противник да правим децата универсални всезнаещи европейци. Не може еднакво добре да знаят старогръцката, западноевропейската, руската литература, митологията. Нека не ги отказваме още в 5-6 клас да четат и да ги демотивираме, претоварвайки ги със свръх знания. Пристрастен съм към Вазов, не крия, но няма как всичко от него да е в учебниците, не е нужно. Убеден съм обаче, че трябва да познаваме преди всичко нашите творци и след това всеки да разширява кръгозора си според своите предпочитания.
