Кабинетът на Мирослав Атанасов в Английската е като студио – с тонколони, усилвател и микрофони. Кавалът не излиза от чантата на колоритния преподавател
Съвсем няма да е преувеличено, ако кажем, че часовете му са истински празник за учениците. Реплики от рода на „Заради вас си струва днес да дойдем на училище“, не са заради високи оценки, защото, така или иначе, почти всички имат шестици. Момчетата и момичетата от ЕГ „Пловдив“ влизат в часовете по музика не просто по задължение, а с удоволствие. Това че понякога се налага да научат биографията на даден композитор или да решат тест, както изисква учебната програма, съвсем не ги затормозява, а напротив. Тъй като имат уникалния шанс да чуят как преподавателя им Мирослав Атанасов свири еднакво добре на кавал и тамбура, на контрабас и пиано, на хармоника или барокова флейта от времето на Бах. Де гледат мюзикъла „Коса“ или пък да обсъждат кинолентата за Моцарт „Амадеус“.
Кабинетът по музика на Английската гимназия не отстъпва на професионално студио. Атанасов е донесъл личните си тонколони, два микрофони и усилвател. Основната причина часът по музика да е след най-желаните е човекът магнит Мирослав Атанасов. Който след 10-годишна одисея по корабите и свирене по клубове и ресторанти, избира класната стая.
Заразява се с музика в 8 клас, когато в сегашното СУ „Цар Симеон Велики” свири в самодейната училищна банда. Баща му решава, че ще подкрепи сина си да развие музикален талант и го води в Широка лъка. Въпреки че няма почти никаква нотна подготовка, но затова пък свири хитове на „Бийтълс”, „Ролинг Стоунс” и „Щурците”, Мирослав нагазва в дебрите българския фолклор. Научил се да свири на кавал и на контрабас като част от училищния оркестър. Кандидатствал в АМТИИ заедно с Теодосий Спасов, но по това време приемали само по трима кавалджии за цяла България. Атанасов се оказал шести, но решил да не се отказва от академията и записал „Музикална педагогика”.
„Като завърших започнах да свиря по ресторантите. Подаде ми ръка един мениджър, който уреждаше турнета по круизните кораби. В продължение на 8 години обикалях света и свирих Том Джоунс и Синатра. Откъснах от фолклора, но научих добре английски. През 1998 година реших да сложа край на задграничните пътувания и се прибрах при семейството си във Велинград. Срещу нашата къща беше гимназията по икономика и туризъм. Имаше глад за учители по английски и ме взеха. Като на шега изкарах магистратура по английска филология. Вечер поддържах талант в петзвездните хотели на Велинград, а през деня преподавах”, връща лентата назад Атанасов.
Преди шест години съдбата му предлага изненада и той се озовава в Пловдив. Една година работил като учител по английски по заместване в Английската, но колежката му по музика се пенсионирал, той извадил другата диплома и се озовах точно на мястото си.
„Хайде сега да направим ритмичното упражнение за Кралско хоро. Вие удряте върху чина в такт, а аз свиря”, обръща се към деветокласниците си Атанасов и вади от чантата си кавала.
„Където и да се намирам, в чантата си винаги имам кавал. Този специално е купен от една сергия и е направен от PVC тръба, дано не ме видят колеги, че ще ме разстрелят, но звучи нелошо”, казва преподавателят и добавя, че желанието му в часовете по музика е да обърне натрупаната отрицателна енергия в положителна. Обича да казва на учениците си, че музиката трябва и да се гледа, затова им пуска записи в YOU TUBE на плазмата в кабинета.
За приближаващия ден на таланта на 7 април в панаира, естествено той е консултант номер едно.
Средният успех на класа му за миналата година е 5.55.
