По повод най-българския празник – Деня на славянската писменост, учители, езиковеди и общественици говорят за силата на думите, за това колко (без)отговорно ги използваме, за традиция и модерност при овладяване на литературното ни богатство, за авторитета на педагозите и книжовните хора. Според мъдреците всичката мъка в човешкия живот, както и всички радости, се причиняват от думите. Създаваме думи, за да изкажем опита си, и тези думи носят със себе си емоции, които ни люшкат от крайност в крайност. Опитът твърде често ни учи че хората над нищо не са така малко властни както над своя език, казва Спиноза. И ако е вярно, че където не е загинало словото, там и делото още не е загинало, нека вярваме, че не всичко е загубено.
Учител ли? Що е то?
(Или да обичаш на инат)
Маргарита Николова, старши учител по български език в ОУ “Васил Левски”, носител на почетна значка на Пловдив
Обича работата си (не професията си), всеотдаен, свещенодейства в храма на Знанието и Духа, напук на всички необмислени опити за реформи и псевдореформи, съхранява българщината и извечните човешки ценности, учи децата ни да са добри хора, добри българи, добри граждани. Малко наивно вярва, че идеалите и идеализмът не са старомодна отживелица, че са необходими и сега. Убеден е, че българското слово е свято и свещено, че е мощна сила в битката срещу невежеството, пороците на днешния ден, с войнстващата бездуховност.
На него са останали длъжници поетите (и политиците) на всички времена. На него длъжници сме и ние, цялото общество. Недооцен е, но е натоварен с огромни очаквания и отговорности да върши работата на всички институции, вменяваме му вини. Все повече затъва в бумащина, но намира време и за просветителската си мисия, понякога със сетни сили.
Веднага познават какво работи. Казват, че професията му е диагноза. Защото с нея се залавят специални хора, тя не е за всекиго. Той обича на инат.
И слава Богу, че има такива човеци, с подобна диагноза, за да запълнят дефицита от обич, добронамереност и човещина в обществото ни. За да противодействат на опитите да се превърнем в нация от немислещи, безкритични, лесно манипулируеми биологични единици.
Говори за чест, почтеност, достойнство, родолюбие. И показва какво значат те – ежедневно, скромно, търпеливо… Знае, че възпитанието е дълъг, труден и непрекъснат процес.
За него Ботев казва: „ … трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк”.
Кой е той? Що е то?
Това е БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ, за когото се сещаме в навечерието на 24. май и 1. ноември, а забравяме в дългите му и трудни делници, без които нямаше да ги има изключителните и само нашите празници – Деня на писмеността и знанието и Деня на народните будители.
Това е човекът, който създава човеци.
Той е нашата надежда да останем във времето и историята.
Той е този, от когото тръгват всички житейски пътища и без когото България не би съществувала.
Поклон, учителю! Бог да благослови труда ти, делниците и празниците ти!
