Крум Цанков е психолог в ОУ „Елин Пелин“. 40-годишният специалист провежда индивидуална и групова психотерапия, семейна и когнитивно-поведенческа терапия, както и психодиагностика. Ето какво коментира за „Уча в Пловдив“ по повод вълната на обществено недоволство, която се отприщи във връзка с извадените на светло нечовешки прояви на агресия и насилие от последната седмица.
Рискувам да прозвучи като клише, но липсата на ценностна система води до повишаване на агресията сред младите хора. Защото това е базата, върху която се изгражда една личност. А какво се случва днес – повечето млади хора имат нужда от валидиране на собствената личност, което да ги накара да се почувстват стойностни и приети. Това е емоционална потребност, която повлиява на самооценката. Тя е актуална във всеки един момент от живота ни и можем да я разпознаем в това какво отношение имат към нас, в разбирането на думите и емоциите ни, приемането ни без критики и обвинения, за да добием увереност, че сме значими и уважавани.
Когато едно дете расте девалидирано, т.е. неглижирано, обиждано, неразбрано или отхвърлено, то изгражда подобно мнение за себе си. В един момент има нужда да получи одобрение, за да се почувства добре. Какво правят младежите днес – търсят одобрение във фейсбук със снимки от скъпи места, коли, маркови дрехи, добре изглеждащи партньори до себе си, „поправени“ с фотошоп. Всичко това означава, че те имат нужда получат одобрение, което им липсва, и по този начин да им придаде стойност. Защото, очевидно, стойността им се валидира само, ако някой друг им каже: „О, ти си ценен“. Самооценката е ниска, а външното валидиране – спасяващо.
Младежите, които сега напускат образователната система, са деца на т.нар. чалга поколение. Техните родители също споделят тези фалшиви ценности и те също са „изгубени“ – липсва им увереност, смелост да заявяват и отстояват позиция.
Така се стига до патриотарщината и изкривена религиозност, те отново са в резултат на нуждата на младия човек да се хване за нещо, което има смисъл. Външно привнасяне на значимост, която им липсва, и тъй като не могат да го направят чрез знания или лична реализация, прибягват до фалшива показност. Дълбоко в себе си всеки се нуждае от принадлежност. Тя е изконна човешка потребност. В пирамидата на Маслоу това да си принадлежен стои на една от средните позиции.
Когато тези млади хора виждат, че в обществото има безнаказаност, това също повишава рисковото поведение. Нарушават се правила, погазват се изконни човешки норми, какъвто е случаят от Цалапица. Къде остават вината, разкаянието?
Няма как училището да изземе ролята на семейството. Ако родителите показват, че не е проблем прекрачването на граници, децата няма как да се научат да ги спазват, няма как да знаят кое е позволено и какво е забранено. Имам преки наблюдения върху ученици, които в 6-7 клас проявяват сериозни черти на поведение, което след време би ги направило контингент на полиция и прокуратура, за съжаление.
