Училището да се отвори за нови форми – има деца, които издържат семейства

По последни данни 10 000 деца никога не са стъпвали в клас, казва главен експерт Павлина Вълева от МОН

Деляна ЛУКОВА

Директори и просветни експерти от Южен Централен район обсъждаха политики и добри практики за намаляване дела на отпадащите ученици на двудневна работна среща в Пловдив. Експерти от МОН представиха плана за изпълнение на Стратегията за преждевременно напусналите образователната система, а директорите споделиха опит. За проблема с обхващане и задържане на децата в училище разговаряме с главен експерт от дирекция „Формиране, анализ и оценка на политики” в просветното министерство Павлина Вълева.

• Г-жо Вълева, с глоби на родителите ли ще решил проблема с отпадащите ученици. В някои общини кметовете заложиха на тази санкция.
• Бедността е основното, заради което отпадат децата. Откъде ще вземе пари родителят, за да плати глобата. Въпросът вече не е дали ученикът е задържан в училище и продължава да се обучава, а обхванат ли е. Системата за ранно предупреждение , която ние ще се постараем да изградим с помощта на общините, подчертавам –  съвместно с общините, е на базата на информацията, която се съдържа в ГРАО. Децата, които са в училищна възраст и трябва да бъдат в клас, ние ще издирваме чрез системата за ранно предупреждение и ще намираме начин да ги въвеждаме в училището. Едва тогава идва неговият ред да ги задържи, за да може те да останат поне  до основно образование или да придобият някаква професионална подготовка. Имайте предвид, че Европейската комисия в момента залага на това – тези, които нямат добро образование, поне да получат някаква квалификация.
• България отново е в черния списък и се нарежда сред осемте държави с над 23% безработни младежи между 15 и 24 години.
• Прави впечатление, че Европейската комисия вече не говори за 16-годишните, а за 15-годишни, т.е. деца, които са излязли от основното образование. Комисията категорично държи  те да имат поне основно. Децата, които не учат и не работят трябва  да бъдат насочени  чрез агенцията по заетостта.  Все повече вървим към отваряне на образованието по хоризонталата, т.е. прилагане на различна от дневната форма на обучение. Това вече се налага като тенденция.  Директорите вече говорят за самостоятелна, индивидуална, искат дистанциона. Динамиката изисква училището да се отвори не само за дневната форма,  защото има деца, които трябва да издържат семейсвото. Друго са болни и очевидно трябва да търсим нов вариант.
• По последни данни 10 000 българчета никога не са стъпвали в училище.
• Тази цифра е от 2011 година, когато беше последното преброяване. Тогава ги засякоха. Сега може би са повеме. Следващото засичане ще бъде, извинете, след 10 години когато е следващото преброяване. Ами ние дотогава ли ще чакаме. Сами трябва да немерим пътя към тези, които никога не са учили.

• Доста от училища, особено тези с деца основно от ромски произход, непрекъснато обхождат адресите, работят с родителите и по проекти. Какво още трябва да се направи?
• Училището още говори за отпаднали и напуснали – за тези, които веднъж са  започнали и после напуснали. Сега акцентът е към онези, които никога не са влизали. За нас в МОН това е важният въпрос. Защото преждевременното напускане на училище се мери от 18 до 24 години и там Комисията ни засича и казва вие две години имате 12,5 отпадане, а 2020 година ние трябва да свалим под 11, това е целта на нашата национална програма.