Изследването на център „Амалипе“ включва 150 училища в страната от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“

Училищата с концентрация на деца от уязвими групи са успели да увеличат процента на ученици, обхванати в обучение от разстояние в електронна среда през тази учебна година. Над 61 % са включили от 76% до 100% от децата. Други 31 % са обхванали  между половината и три четвърти от учениците си. И в двете категории това е увеличение с по 6% в сравнение с предходната година.

Това показва изследване на център „Амалипе“ сред 150 училища от цялата страна от мрежата на “Всеки ученик ще бъде отличник“, в която има общо 300 учебни заведения с преобладаващ брой деца от малцинствата.

По данни на МОН у нас 908 от общо 1834 общообразователни училища са с концентрация на уязвими групи. Към тях могат да се прибавят и 152 професионални гимназии от общо 378. Това означава, че близо половината от общообразователните и близо 40% от професионалните гимназии са с концентрация на ученици от уязвими групи.

Проучването на „Амалипе“ е направено през юни 2021 г. по въпросник, по който бе извършено в първата седмица на локдауна миналата пролет и в края на миналата учебна година.

Постигнатото положително развитие е още по-значимо с оглед и на по-големия процент обхванати в синхронни форми чрез електронните платформи. В началото на пандемията в този тип училища са се ползвали активно Месинджър, Вайбър, Скайп.

Въпреки постигнатия напредък обаче, остават нерешени и редица проблеми. В 8% от анкетираните училища под 50% от учениците са участвали в обучение от разстояние. Те са с много висока концентрация на ученици без устройства. И в останалите училища част от учениците не са се включили в синхронните онлайн уроци. Това също са преди всичко ученици без устройства или интернет. Сривът на мотивацията е проблем почти навсякъде, но той е налице не само за учениците от уязмиви групи, пише в доклада на „Амалипе“.

Участие в синхронно обучение

Натрупаният опит от страна на учители и ученици, както и засиленият натиск от регионалните управления и от МОН за използването на Microsoft Teams, платформата на Гугъл и други форми на синхронно обучение от разстояние, е довел до удвояване на процента на училищата, в които мнозинството от учениците са участвали в онлайн обучение.

31% от училищата са посочили, че почти всички от техните ученици са участвали в синхронно обучение от разстояние, а други 30% са успели да включат, но между 51 и 75% от своите възпитаници.

Двойно е намалял процентът на училищата, които не прилагат или почти не прилагат онлайн обучение – около 15%. Това са учебни заведения с висока концентрация на ученици без техника, при които е почти невъзможно синхронното обучение от разстояние. Опити за организирането на онлайн обучение има и в някои от тях, като училищата са подсигурявали помещения с компютри и интернет връзка, в които работят 2-3 ученици.

Резултатите показват, че е налице немалка група училища, в които синхронното обучение от разстояние в електронна среда е практически невъзможно, докато не се разреши въпросът с набавянето на достатъчно устройства и с прокарването на интернет, като се добият и умения и мотивацията за работа с тях. В част от отдалечените села обаче няма покритие на нито един от мобилните оператори или интернет връзката е толкова слаба, че не позволява осъществяването на обучение чрез онлайн платформи, се казва в анализа.

Основни проблеми

Липсата на подходящи устройства, затрудненията при поддържане на интереса от страна на учениците и преумората на учителите са сред основните проблеми, които затрудняват обучението от разстояние в електронна среда според проучването. Лошата интернет връзка, неподходящата домашна среда за онлайн обучение, затруднената комуникация с родителите и липсата на дигитални компетенции у учениците също са проблеми, но в значително по-малка степен. Огромното мнозинство от учители са били подготвени и са се справили според директорите, попълнили анкетата.

Над 28% от училищата са посочили, че мнозинството от техните ученици не разполагат с подходящи устройства. Ако преди година като такова се смяташе и наличието на телефон с интернет и възможност да се отваря messenger, сега директорите възприемат като подходящо устройство компютър, лаптоп или таблет.

Припомняме, че правителството предостави средства от държавния бюджет за закупуване на мобилни компютри през октомври 2020 г. и бяха мобилизирани ресурсите на някои от националните програми. Училищата също проведоха свои кампании, а акцията на Център Амалипе „Стара техника за ново начало“  разпредели над 1000 устройства в повече от 90 училища, много от които участват в проучването.

Инвестицията на държавата за  разпределяне на 16 000 мобилни устройства не е довела до осезаем резултат на терен. Една от причините е, че средствата са разпределяни на брой ученици, а не според потребностите. Голяма част от училищата с концентрация на уязвими групи обаче са в села със сравнително малко ученици и са получили незначителен брой компютри.

Последното не важи за големите градски сегрегирани училища. Поради големия брой ученици, те са получили по-голям брой компютри, но пък там учениците без устройства са изключително много. На много места родителите отказвали да носят отговорност за скъпа техника и не искали модерните лаптопи.

Аналогичен е принципът на разпределяне на мобилните компютри по проект „Равен достъп до училищно образование в условията на кризи“, който се реализира сега със средства от Европейския инструмент за борба с Ковид-19. Този проект не е засечен от проучването, тъй като мобилните конфигурации се предоставят понастоящем и ще бъдат използвани през следващата учебна година.

Много от директорите са привърженици на намирането на балансиран подход между броя ученици и необходимостта от устройства за обучение от разстояние, отчитащ и двата фактора.

Поддържането на интереса, мотивираността и ангажираността на учениците е посочено като сериозен проблем. Едва 13% от директорите смятат, че той се отнася само до 10% от учениците. Над една трета от анкетираните са посочили, че повече от половината им ученици губят интерес и мотивация при продължително обучение от разстояние.

В 43% от училищата над половината от учителите са били подложени на допълнителен стрес и пренатовареност при работата си в домашна среда.

Ролята на образователните медиатори

Проучването затвърждава огромната роля на образователните медиатори. Почти 84% от училищата са ги включвали активно и едва 4% не са ползвали тяхната помощ. В малко над 12% от участвалите в анкетата училища не работи образователен медиатор. Тенденцията бе подобна и през юни 2020 г., като тогава 1/5 от училищата нямаха назначен  медиатор. Увеличението на процента училища с активно включен образователен медиатор се дължи на факта че през настоящата учебна година много са назначили такива със средствата за работа с уязвими групи по чл. 52 от Наредбата за финансирането и проект „Подкрепа за успех“ .

Над 78% са били ангажирани с разнасяне на разпечатани материали по домовете на ученици без устройства. Близо 43% от директорите сочат, че медиаторите също така са оказвали консултации по поставените задачи. Над 52% са оказвали техническо съдействие на ученици и родители с ниски дигитални компетенции.

Увеличаване на отпадналите от училище, включително и поради ранни бракове и загуба на мотивация, както и липсата на ценни социални умения и умения за обучение, са част от негативните последици от обучението от разстояние в електронна среда през изминаващата учебна година, се казва още в анализа.