SONY DSC

За себе си доц. д-р инж. Иван Панов от пловдивския филиал на Техническия университет  казва, че е потомствено в леярската професия –баща му е майстор на дървени леярски модели. А учен е станал от любопитство.

„Винаги съм искал да се занимавам с научна дейност, затова още като студент не съм допускал дори и една тройка в книжката. След пет години практика като цехов технолог в Стоманолеярния завод в Раковски, воден от научното си любопитство, започнах работа в Техническия университет“, казва доцентът.

Наскоро неговото инженерно любопитство го накарало да смеси нанодиаманти с надевтектични алуминий-силициеви сплави. Това са сплавите, от които се произвеждат основната част от съвременните бутала за двигателите с вътрешно горене. Получената сплав има впечатляващи качества. Благодарение на модифициращото действие на нанодиамантите – тя е здрава, корозоустойчива и с отлична износоустойчивост. Нещо повече – сплавите запазват тези си свойства, дори след няколко претопявания, което е световна научна и практическа новост. Този свой леярски опит доцент д-р Иван Панов ще патентова.

„В науката се стъпва върху натрупаното предходно знание. Така че аз продължавам  поредица от български патенти, започнали в Института по космически технологии към БАН. Там беше създадена взривна технология за производство на нанодиаманти с размери от 4 до 100 нанометра, както и технология за плакирането им с различни метали.  Бяха създадени технологии за въвеждането на плакирани наночастици в подевтектични и евтектични алуминий-силициеви сплави. Моят научен принос е, че  постигнах ефективно и икономически изгодно смесване на плакираните нанодиаманти в надевтектичните бутални  алуминий-силициеви сплави. Защото цената на един грам нанодиаманти е няколко долара, но свойствата на крайния продукт са наистина брилянтни“, коментира  доц. д-р Иван Панов.

Той предвижда развитие на леярството към създаване на 3D  принтери за отливане на сложни метални детайли. Неговите проучвания показват, че в Европа вече ползват такива 3D принтери, работещи с метални стопилки за отливане на детайли, дори за реактивни самолети.

„Днес все още това е много скъпа технология и се прилага там, където  по друг начин не може да се направи или пък при изработването на много скъпи изделия. Леярството като технологичен процес за получаване на метални заготовки е толкова по-ефективно, колкото по-сложен е детайла, който искате да произведете“, категоричен е той.

Според него кандидат-студентите трябва да имат достъпна информация за голямото търсене на пазара на труда на такива специалисти.

Доц. Панов е не само учен, но и предприемач. Заедно с още двама партньори създава фирма за производство на заготовки за монети и медали от мед, сребро, злато, сплави от благородни метали и платинени изделия. Като специалист счита, че работата с платина е най-трудна, защото дори само нейното разтапяне става при 1768 градуса по Целзий.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.