Историческият факт с предложението България да стане 16-та република на СССР е отпаднал от проекта на учебната програма, защото не е напълно уточнен от изследователите

В новите учебни програми, които предизвикаха дискусии и спорове в обществото, няма дълбоки и същностни промени, тъй като периодиката на българската история е същата – Античност, Средновековие, османско владичество, Възраждане, следосвобожденска история, България след 1944 година и промените след 1989 година. Внесени са обаче някои уточнения, като в програмите след 1944 г. има стремеж да се сложи акцент върху този период, защото той беше „сбутан” в досегашното преподаване, но категорично ново отношение няма. Това заяви днес директорът на Института за исторически изследвания при БАН доц. Даниел Вачков. Заедно със свои колеги историци той подкрепи програмите за 10 клас, които ще важат за сегашните 8-класници.

Според него в тях се дават повече възможности за разсъждения от страна на учениците и повече работа върху исторически периоди. Той припомни, че българската история се учи „кръгово” в училище – на по-достъпно равнище за децата в 6 и 7 клас, докато в 10-и най-новата обща история се преподава по-задълбочено и процесите у нас се разполагат в контекста на световните.

“Периодът след 1944 г. не се изучаваше достатъчно подробно в училище. На колегите в гимназиите не им стигаше времето, за да преподадат тези уроци. А не е приемливо младежите да не са изучавали историята след 1944 г. и да си градят оценки за нея на база семейния разказ. Правим опит да преодолеем този проблем с програмата”, допълни Вачков.

Доцентът, който е специалист по стопанска история на XX в., коментира и въпроса за включването на приватизацията в програмата. По думите му този период не е достатъчно научно изследван, много е близо до нашата история, а действащите лица са не само живи, но и активни.

Историците признават, че интерпретирането на въпросите за социалните проблеми в българското общество в този период може да бъде и субективно, което в голяма степен ще зависи от авторите на учебниците.

Те приветстват замисъла на МОН в 11-и и 12-и клас изучаването на история да е на предуниверситетско ниво, но поставят въпроса има ли достатъчно подготвени учители. Историците припомниха, че заедно с преподаватели от висшите училища редовно участват в обсъждането на новите програми в училище. Преди месец дебатирали спорен момент, който обаче не влязъл в програмата – за предложението България да стане 16-та република на СССР. Темата отпаднала, тъй като сред изследователите имало сериозни различия за мотивите, които са карали Политбюро да постави това предложение.

„Големият проблем е, че ние сме народ с една от най-дългите държавни истории от европейските и това прави трудно намирането на баланс как да се преподават всички епохи”, коментира проф. Илия Илиев – специалист по Средновековие и Обща история. Той уточни, че занапред е авторите на учебници ще са длъжни да предвидят 40% от учебните часове за упражнения и създаване на исторически умения у учениците. Така те нямало да наизустяват поредната фактология, която бързо да забравят, а ще пробват да работят с архиви, например.