В 91% от училищата по проекта „Всеки ученик ще бъде отличник” завършващите 7 клас продължават в гимназиална степен
Семействата, които заминават за чужбина, да представят на границата документ от училището, от което е отписано детето, предлагат от Център за междуетнически диалог „Амалипе”
Ученици наставници повишават мотивацията на застрашени от отпадане деца от ромски произход да са редовни в училище. Към всяко проблемно дете се прикрепя негов съученик, който контактува с роднините, помага за домашните и е неформален лидер в общността. За тази добра практика, която работи изключително успешно и води до реални резултати, разказаха днес участниците в националната среща за интеркултурно образование „Всеки ученик ще бъде отличник”. 200 директори от цялата страна се събраха в Пловдив на форума, организиран от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” с подкрепата на Тръста за социална алтернатива.
Успехите и предизвикателствата пред мрежата училища, които работят с ученици от малцинствата, бяха представени на днешното откриване на срещата в хотел ”Империал“.
„Не е задължително учениците наставници да са отличници, но те са проявили лидерски качества, затова ги натоварваме с допълнителна отговорност да поемат ангажимент към изоставащо дете. Най-сериозният ни проблем е задържането на учениците от малцинствата в клас. Затова една от задачите на наставника е сутрин да вземе дадения ученик от дома му и да го доведе навреме за първия час. А след задължителните часове да му помогне, ако има затруднения с учебния материал”, обяснява директорът на ОУ „Васил Левски” в Караджово Красимира Благоева. Вече 9 години тази практика давала отлични резултати в нейното училище. Благоева е категорична, че не е все едно учителят да обикаля махалата и ученик, който се ползва с доверие и влияние в общността.
Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ обхваща над 280 начални, основни и средни училища от цялата страна (в това число и професионални гимназии) и през последните десет години подпомага отпадането, разрешаването на проблема с големия брой отсъствия, ниския успех, неучастието на родители в училищния живот.
В резултат на подкрепата за миналата година в 118 училища няма нито един отпаднал ученик, а в останалите – максимум по двама, отчете председателят на „Амалипе” Деян Колев. 91% от завършилите 7 клас са продължили в гимназиален етап. За сравнение, през 2010 година, когато е поставено началото на проекта, процентът е бил под 40. Намалял е значително и броят на неизвинените отсъствия. Над 30 от училищата от мрежата са придобили статут на иновативни.
„Мрежата се утвърди като фактор за развитие на образователната интеграция. Превенцията не е в социалните придобивки – дрехи, обувки и закуски, а в адекватните педагогически мерки. На много места имаме формирани Ученически парламенти и един път годишно събираме председателите за обучение. Тяхната задача е да мотивират съучениците си да посещават редовно училище и да подобряват културата за превенция на ранните бракове”, обяснява Деян Колев.
Той е категоричен, че не по-малко важна е работата с родителите. Затова по места се създавали и Родителски клубове, които обединяват по-мотивираните майки и татковци, готови да окажат съдействие на училището. Един път годишно те също минавали през обучение. Организирали се и специални срещи за повишаване на капацитета на представителите на Обществените съвети.
До 100 е нараснал броят на учениците наставници.
Деян Колев коментира, че никога досега не са работили в такъв синхрон, в какъвто със сегашния екип на МОН. Той отчита като успешна реформата в системата на делегираните бюджети и въвеждането на единни разходни стандарти за паралелка и за институция, което осигурява допълнителен ресурс на малките училища. Като добра мярка участниците във форума коментираха допълнителните средства за деца от уязвими групи, за транспорт за средношколци до най-близкото училище не само в общината, а и до това, което предоставя професионално образование.
Предложението на „Амалипе” към МОН е да въведе също допълнителен стандарт за училище, което е единствено в населеното място. Сега 20% от членовете на мрежата изпитвали затруднения с 20-процентното увеличение на учителските заплати заради малкия брой ученици.
Остават и други нерешени проблеми, като липсата на система, която да установи какъв брой деца са напуснали страната.
„Цифрите на гранична полиция се различават от тези на екипите за обхват. Макар че едва ли можем да се доверим на информацията на съседите или роднините, че детето наистина е в чужбина. Предложението, което ще отправим към МОН, е на границата родителите да са длъжни да предоставят документ от училището, от което е отписано детето. Идеята е властите да знаят, че то наистина отива в друга държава”, коментира Колев.
Другият проблемен казус касае връщането на децата обратно в родината. Спазвайки нормативната уредба, директорът няма право да запише детето, ако родителят не е взел документ с апостил. Единици се прибирали в страната с подобно доказателство, което автоматично оставяло въпросните деца извън системата. Директорите изпадали в недоумение как да постъпят, ако ученикът се завърне през декември – да го оставят да продължи или да го върнат година или две назад. В единия случай имало опасност да закъса, а в другия – да изгуби мотивация, учейки с по-малки от него.