Функционалната грамотност не означава да се копира отговор от текста, а да се мисли, разбира и да се правят изводи, казва преподавателят по български език и литература от МГ Шинка Дичева
Подготовката извън училище не може да промени изказ, стил, начин на мислене, отношение към текст – това са компетенции, които ученикът е натрупвал през своите 19 години
Конкуренцията с дигиталния свят е жестока, защото там има цветове, образи и провокиращи асоциации, а в литературния свят от училище те се сблъскват първо с неразбираеми думи
Шинка Дичева е преподавател по български език и литература в Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“. Дисертационния труд, който защитава във Филологическия факултет на ПУ „П. Хилендарски“, е на тема: „1894-1895 – отношения между литературното и политическото”. Шинка Дичева е насочила своите интереси към история на литературата, автор е на редица литературнокритически текстове, както и на книгата „Пролетта на Мо“ – ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов (2010). Тя бе сред учителите, които участваха в двата образователни проекта „Матурата на фокус“ и „7.клас на фокус“ на МОН и БНТ, чиято цел бе да подпомогнат учениците и да обогатят знанията им по всички теми за НВО и ДЗИ.
Разговоря Деляна ЛУКОВА
– Г-жо Дичева, за поредна година бяхте оценител на писмените работи от ДЗИ по български език и литература. Какви са впечатленията Ви от тазгодишните зрелостници? Чуха се мнения, че едни и същи училища оглавяват класациите, но това не се дължи единствено и само на уроците в училище, а на подготовката по време на курсове и частни уроци. Споделяте ли това мнение?
Нищо смущаващо няма за мен в резултатите от ДЗИ тази година; мисля, че нивото е задоволително. Разбира се, всички искаме да е по-високо, но това би се случило при изцяло нова нагласа и реализация на учебния процес. Потвърждава се мнението ми както от теста в 12. клас, така и от 7. клас, че дефицитите са в т.нар. функционална грамотност. Учениците трудно разбират непознати текстове, трудно осмислят идеите и посланията; разчитат на клишета и предложени/заучени литературнокритически формулировки. Нужно е в час да се дискутира с/около текста, да се развиват умения за анализ, да се провокира общуване с творбата. Все още, за жалост, голяма част от колегите диктуват планове и дават готови отговори, без да провокират любознателност към текста. Относно уроците и курсовете – смятам, че са абсолютно ненужни, ако учителят в училище е подготвен да даде това, което се очаква като знания и подготовка, а ученикът положи необходимите усилия да ги усвои. Ако едно от тези две звена е нарушено, то допълнителната подготовка е може би наистина нужна. Друг въпрос е, че голяма част от свръхстарателните ученици също избират уроците от притеснение или страх, а не от дефицити в знанията. Всъщност подготовката извън училище не може да промени изказ, стил, начин на мислене, отношение към текст – това са компетенции, които ученикът е натрупвал през своите 19 години, и колкото и добър да е частният учител, той не би могъл радикално да повлияе на финалната оценка.
– Как оценявате нивото на изпитния вариант? Има ли занижаване на критериите за оценяване, за да може по-голям процент от учениците да прескочат бариерата?
Всички зрелостници споделиха, че тестът е бил приятен за решаване. Текстът и диаграмата се отнасяха за спортните дейности и ползите за здравето – теми, които са близки до техните интереси. В една от задачите учениците трябваше да влязат в ролята на мотиватори и да предложат аргументи за определен тип спортни дейности. Мисля, че това беше вдъхновяващо за тях и се справиха чудесно. А относно критериите – няма занижаване при оценяването; и тази година 30 точки е прагът за среден 3.00.
Процентът на слаби оценки беше доста по-малък от предходни години, това означава ли по-добре подготвени 12-класници?
Надявам се този процент на слаби оценки да става все по-малък и ми се иска да вярвам, че зрелостниците полагат повече усилия.
– Съавтор сте на сборници с тестове за 7-класници. Какво е мнението ви за изпитния вариант, коментарите са, че тестът е бил направен с уважение към знаещите, като едновременно е дал възможност на всеки да покаже уменията си.
Тестът в 7.клас е с умерена сложност. Разбира се, че има въпроси, които биха затруднили учениците, но все пак това е национално оценяване и не може всички да имат отлични оценки. Дебати предизвика 16.въпрос от теста, но аз мисля, че той наистина проверява функционалната грамотност. Задачите са за четене с разбиране, а не четене с избиране. Думата „правилник“ (училищен правилник), която много ученици не са открили като „документ“, е първият документ на училищно ниво, с който всяка година учениците се запознават, а там са записани техните права и задължения. Функционалната грамотност не означава да се копира отговор от текста, а да се мисли, разбира и да се правят изводи. Дебатите по този въпрос са доказателство, че и най-малкото отклонение от наизустяването, възпроизвеждането води до паника и срив у учениците.
– За вас може да се каже, че сте от двете страни на бариерата – дългогодишен преподавател по български език и литература в гимназия, доктор от Пловдивския университет и автор на литературнокритически тестове и издания. Какво трябва да се промени в обучението по предмета в училище, за да имаме грамотни и с критично мислене млади хора?
Нужна е категорична промяна в българското училище. Това трябва обаче първо да се разбере от учителите. Не искам да обидя никого, но понякога ние, учителите, избираме да ни е удобно, а това не означава полезно за учениците. Трябва да се променят програмите, текстове и методите на преподаване. Ако приемем, че литературата е основният път към изграждане на ценностната система, към добродетелите, към моралните ориентири в едно общество, то първо трябва да осъвременим текстовете, чрез които да постигнем това. Ще дам един пример, за да ме разберете. Напълно безсмислено е да се учат две глави от „Под игото“ в 6.клас – не просто е безсмислено, това дори в някакъв смисъл е травма за учениците. В тази възраст нито едно дете не може да разбере този роман, от който пък се учат само две глави. Вазовата творба е основополагаща за националното ни мислене, но тя трябва да се учи най-рано в гимназията, когато изрази като духовно пробуждане и национално самосъзнание имат вече друга стойност. Учениците в 5. – 7.клас преди всичко трябва да бъдат вдъхновени за четат, трябва да ги провокираме да посегнат към книгите, да попаднат в свят на чудеса и приключения, зад които също обаче има добродетели. Конкуренцията с дигиталния свят е жестока, защото там има цветове, образи и провокиращи асоциации, а в литературния свят от училище те се сблъскват първо с неразбираеми думи като „потон“, „джелат“, „наклопва“, „кумак“, „шестак“, „седжедета“, „алафранга“, „сетре“, „ефенди“, „кехая“, „пенджер“ и пр. Още на ниво разбиране текстът е отблъснал шестокласниците. Учителят губи няколко часа, за да обясни първо значението на думите, после и контекста на времето. А дали изобщо чрез главата „Представлението“ ще се стигне до театъра като част от изкуството, което има силата да претворява света, е въпрос с повишена трудност.
Училището не може всичко да разкаже, но трябва да провокира интерес към разказа, а оттам и към живота.
