Поредни два випуска ще се настроят тази година към новия училищен закон
Учениците в 4-и и 10-и клас започват наесен по нови учебни програми и учебници. Това вече се случи на останалите ученици от 1-и дo 9-и клас (остават 11-и и 12-и клас). Според новия училищен закон учениците трябва да се явяват на национално външно оценяване, което да измери постигнатите от обучението им резултати в края на всеки етап от образованието – в края на началния етап, в края на основното образование, в края на първия и след завършване на втория гимназиален етап.
През идната 2019/2020 г. всички десетокласници вече подлежат на изпити, без значение дали смятат да продължат или да приключат образованието си. Младежите имат право да завършат в края на първия гимназиален етап в 10-и клас, тъй като по Конституция образованието е задължително до 16 г. Това обаче е нежелателно, тъй като така ще останат с твърде ограничени възможности за последваща реализация. Изпитите ще са два – по български език и по математика, а просветното министерство е предложило следните дати – 9 и 11 юни 2020 г. Държавният изпит по професия за първа степен на професионална квалификация е планиран за месец по-късно – 17 юли. Той е за учениците от професионалните гимназии, които завършват първа степен и желаят да сменят професионалното си направление. Най-вероятно тестовете ще са по 90 минути.
Завършващите първи гимназиален етап имат възможност да продължат във втори в същото или в друго училище, да преминат от професионална към профилирана подготовка и обратно. Такава смяна на училището или вида подготовка е възможна във всеки момент в процеса на обучение.
При преместване от едно училище в друго или от една паралелка в друга трябва да се вземат предвид свободните места. От значение за това дали ще се наложи полагане на приравнителни изпити или не е рамковият учебен план, въз основа на който е осъществявано обучението в първи гимназиален етап.
По-специфична е ситуацията за учениците, които завършват 10-и клас в обединените училища. Ако искат да продължат обучението си, те трябва да кандидатстват за места по допълнителния план-прием с оценки от изпитите от националното външно оценяване. Всяко школо ще преценява коя оценка с каква тежест да е.
От МОН не очакват много ученици да поискат да сменят училището си в 11-и клас, тъй като би следвало да са преценили добре желанията си в 7-и клас.
За преместването на десетокласник в друго училище са нужни две условия – свободно място, както и да са изпълнени условията на Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование. Оценките от НВО в края на 10-и клас в случая на преместване няма да имат значение. Те обаче ще са вписани в удостоверението за завършване на първи гимназиален етап. Оттук нататък при преместването ще е важно не какво е училището, а рамковият учебен план, въз основа на който е осъществявано обучението в 8-и, 9-и и 10-и клас. От него ще зависи и дали и какви приравнителни изпити ще се наложи да държи ученикът.
Най-общо рамковите учебни планове се различават по вида на изучаване на чуждия език – интензивно, разширено или неинтензивно и неразширено, както и по вида на подготовката – профилирана или професионална. Ако ученик се мести от училище, в което е изучавал интензивно немски език в профил “Чужди езици”, в друго училище, в което немският език пак се изучава интензивно, но паралелката е с профил “Хуманитарни науки”, той може да направи това, без да полага приравнителни изпити. Ако обаче е учил съответния чужд език само разширено, ще трябва да положи допълнителен изпит по език, който ще бъде организиран от самото училище. Ако ученик се мести от езикова гимназия, в която е учил в паралелка с интензивно изучаване на чужд език и профил “Чужди езици”, в гимназия отново с интензивно изучаване на чужд език, но в паралелка с профил “Софтуерни и хардуерни науки”, ще трябва да държи изпит по информатика.
При смяната на профилирана с професионална подготовка от значение ще е видът на учебния план. Всички учениците в професионалните гимназии учат между 8-и и 10-и клас в раздел А на учебния план три предмета от общата професионална подготовка – предприемачество, здравословни и безопасни условия на труд и икономика, а в избираемите учебни часове – предмети от отрасловата и/или специфичната професионална подготовка. Ако ученик, учил в профилирана гимназия, иска да се прехвърли в професионална, ще трябва да държи изпити по предметите от професионалната подготовка. Преместването от една професия в друга би следвало да става без изпитите от общата професионална подготовка, но за конкретна специалност може да се наложат допълнителни изпити. И отново е от значение начинът на изучаване на чуждия език.
С новия училищен закон бе въведено профилирано обучение в последните две години от средното образование – 11-и и 12-и клас, което ще влезе в сила съответно през 2020/21 и 2021/22 г. Тогава учениците ще учат само 5 предмета – български, литература, математика, физическо и гражданско образование, а в останалото време ще се концентрират върху профила си. Профилите са общо 11 – чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки, предприемачески, математически, природни науки, изобразително изкуство, музика, физическо възпитание и спорт. Всеки профил е комбинация от два или три профилиращи предмета, като два от тях задължително са определени от държавата. Двата задължителна предмета на профил “хуманитарни науки” например могат да са български и история, или български и философия. При профил “математика” предметите могат да са математика и информатика или математика и физика.
Учениците след 10-и клас ще посочват в молби какви още профилирани предмети биха искали да изучават, т.е. какъв да е третият или четвъртият им профилиращ предмет. А училищата, в зависимост от броя на заявките, ще преценяват какъв да е той. Така една гимназия с профил математика може да си избере български и биология за трети и четвърти профилиращ предмет. Минималният брой за сформиране на такъв профил е 18 души.
Новите учебни програми за задължителните предмети в 11-и и 12-и клас вече са утвърдени от МОН, както и новите програми за профилирана подготовка. Предстои разработване на учебно-изпитните програми, въз основа на които ще се провеждат и новите матури. Първата задължителна ще си остане по български език и ще е върху материала, изучаван в общообразователната подготовка, но втората ще може да е по един от трите или четирите профила, изучавани във втория гимназиален етап. Тя вече ще е по-сложна, тъй като ще е върху профилираната подготовка. Тук има възможност училищата да работят съвместно с висшите училища и да решат кои модули, изучавани в профилираната подготовка, биха могли да бъдат признати като вход за вуза.