Поредни два випуска ще се настроят тази година към новия училищен закон

Учениците в 4-и и 10-и клас започват наесен по нови учебни програми и учебници. Това вече се случи на останалите ученици от 1-и дo 9-и клас (остават 11-и и 12-и клас). Според новия училищен закон учениците трябва да се явяват на национално външно оценяване, което да измери постигнатите от обучението им резултати в края на всеки етап от образованието – в края на началния етап, в края на основното образование, в края на първия и след завършване на втория гимназиален етап.

През идната 2019/2020 г. всички десетокласници вече подлежат на изпити, без значение дали смятат да продължат или да приключат образованието си. Младежите имат право да завършат в края на първия гимназиален етап в 10-и клас, тъй като по Конституция образованието е задължително до 16 г. Това обаче е  нежелателно, тъй като така ще останат с твърде ограничени възможности за последваща реализация. Изпитите ще са два – по български език и по математика, а просветното министерство е предложило следните дати –  9 и  11 юни 2020 г. Държавният изпит по професия за първа степен на професионална квалификация е планиран за месец по-късно – 17 юли.  Той е за учениците от професионалните гимназии, които завършват първа степен и желаят да сменят професионалното си направление. Най-вероятно тестовете ще са по 90 минути.

Завършващите първи гимназиален етап имат възможност да продължат във втори в същото или в друго училище, да преминат от професионална към профилирана подготовка и обратно. Такава смяна на училището или вида подготовка е възможна във всеки момент в процеса на обучение.

При преместване от едно училище в друго или от една паралелка в друга трябва да се вземат предвид свободните места. От значение за това дали ще се наложи полагане на приравнителни изпити или не е рамковият учебен план, въз основа на който е осъществявано обучението в първи гимназиален етап.

По-специфична е ситуацията за учениците, които завършват 10-и клас в обединените училища. Ако искат да продължат обучението си, те трябва да кандидатстват за места по допълнителния план-прием с оценки от изпитите от националното външно оценяване. Всяко школо ще преценява коя оценка с каква тежест да е.

От МОН не очакват много ученици да поискат да сменят училището си в 11-и клас, тъй като би следвало да са преценили добре желанията си в 7-и клас.

За преместването на десетокласник в друго училище са нужни две условия – свободно място, както и да са изпълнени условията на Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование. Оценките от НВО в края на 10-и клас в случая на преместване няма да имат значение. Те обаче ще са вписани в удостоверението за завършване на първи гимназиален етап. Оттук нататък при преместването ще е важно не какво е училището, а рамковият учебен план, въз основа на който е осъществявано обучението в 8-и, 9-и и 10-и клас. От него ще зависи и дали и какви приравнителни изпити ще се наложи да държи ученикът.

Най-общо рамковите учебни планове се различават по вида на изучаване на чуждия език – интензивно, разширено или неинтензивно и неразширено, както и по вида на подготовката – профилирана или професионална. Ако ученик се мести от училище, в което е изучавал интензивно немски език в профил “Чужди езици”, в друго училище, в което немският език пак се изучава интензивно, но паралелката е с профил “Хуманитарни науки”, той може да направи това, без да полага приравнителни изпити. Ако обаче е учил съответния чужд език само разширено, ще трябва да положи допълнителен изпит по език, който ще бъде организиран от самото училище. Ако ученик се мести от езикова гимназия, в която е учил в паралелка с интензивно изучаване на чужд език и профил “Чужди езици”, в гимназия отново с интензивно изучаване на чужд език, но в паралелка с профил “Софтуерни и хардуерни науки”, ще трябва да държи изпит по информатика.

При смяната на профилирана с професионална подготовка от значение ще е видът на учебния план. Всички учениците в професионалните гимназии учат между 8-и и 10-и клас в раздел А на учебния план три предмета от общата професионална подготовка – предприемачество, здравословни и безопасни условия на труд и икономика, а в избираемите учебни часове – предмети от отрасловата и/или специфичната професионална подготовка. Ако ученик, учил в профилирана гимназия, иска да се прехвърли в професионална, ще трябва да държи изпити по предметите от професионалната подготовка. Преместването от една професия в друга би следвало да става без изпитите от общата професионална подготовка, но за конкретна специалност може да се наложат допълнителни изпити. И отново е от значение начинът на изучаване на чуждия език.

С новия училищен закон бе въведено профилирано обучение в последните две години от средното образование – 11-и и 12-и клас, което ще влезе в сила съответно през 2020/21 и 2021/22 г. Тогава учениците ще учат само 5 предмета – български, литература, математика, физическо и гражданско образование, а в останалото време ще се концентрират върху профила си. Профилите са общо 11 – чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки, предприемачески, математически, природни науки, изобразително изкуство, музика, физическо възпитание и спорт. Всеки профил е комбинация от два или три профилиращи предмета, като два от тях задължително са определени от държавата. Двата задължителна предмета на профил “хуманитарни науки” например могат да са български и история, или български и философия. При профил “математика” предметите могат да са математика и информатика или математика и физика.

Учениците след 10-и клас ще посочват в молби какви още профилирани предмети биха искали да изучават, т.е. какъв да е третият или четвъртият им профилиращ предмет. А училищата, в зависимост от броя на заявките, ще преценяват какъв да е той. Така една гимназия с профил математика може да си избере български и биология за трети и четвърти профилиращ предмет. Минималният брой за сформиране на такъв профил е 18 души.

Новите учебни програми за задължителните предмети в 11-и и 12-и клас вече са утвърдени от МОН, както и новите програми за профилирана подготовка. Предстои разработване на учебно-изпитните програми, въз основа на които ще се провеждат и новите матури. Първата задължителна ще си остане по български език и ще е върху материала, изучаван в общообразователната подготовка, но втората ще може да е по един от трите или четирите профила, изучавани във втория гимназиален етап. Тя вече ще е по-сложна, тъй като ще е върху профилираната подготовка. Тук има възможност училищата да работят съвместно с висшите училища и да решат кои модули, изучавани в профилираната подготовка, биха могли да бъдат признати като вход за вуза.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.