Произведените нови кадри в Университета по хранителни технологии са 30 процента от общия преподавателски състав
Процедурите за придобиването на професорско звание са се увеличили двойно през последните четири години и, ако преди това на трима доценти се е падал 1 професор, в момента съотношението е почти 1 към 1. Новите процедури за професори в периода 2011-2014 година са 1414, докато през предходният четиригодишен период 2007-2010, когато степените и званията се даваха от ВАК, процедурите за професори са били 773. Тези данни бяха изнесени днес от председателя на Съюза на учените акад. Дамян Дамянов при обсъждането на предстоящите промени в Закона за развитието на академичния състав.
Първенци в коването на нови кадри се оказват Университетът по хранителни технологии в Пловдив и Университетът по библиотекознание и информационни технологии. Произведените нови кадри в последните два университета са близо 30% спрямо общия преподавателски състав. За сравнение в Софийския университет и другите големи университети новите кадри са около 20 на сто.
Най-много процедури за нови научни степени и академични длъжности естествено има в големите университети – Софийския университет, Медицинския университет в София, Техническия университет в София, УНСС. Но като си изчисли процентът на новоизбраните доценти и професори като част от общия научно-преподавателски състав УХТ е шампион.
Към юни 2013 година на основен трудов договор към държавните висши училища са 13051 учени – университетски преподаватели, а на втори трудов договор са 977 души.
Дамянов отправи критика към действащия закон: “Нищо не разреши участието на добри практици в учебната дейност на университетите. Това засили стремежа на специалисти – практици, инженери, бизнесмени, а и на доста политици – да се стремят към научни степени, както и практиката за писане на платени поръчкови дисертации. Изходът може да се види в провеждането на магистърски и докторски програми по административни и бизнес науки, а не и тези лица да се стремят към образователната и научна степен “доктор”.
Според информация от образователното министерство 90% от жалбите и възраженията са свързани със състава на научните журита, провеждащи процедурите, техния подбор и компетентността на някои членове. Като проблем се откроява и това, че поради автономията на висшите училища не се допуска външна намеса, липсват регулаторни норми, както и задоволителни контролни механизми на държавните институции. Друга критика е, че процедурите са кратки и формални.
