Не академичните, а факултетните съвети да утвърждават учебните планове, са част от предложенията на синдикатите за реформа във висшето образование
Бакалавърска степен да се добива след три, а не след четири години обучение и атестация за преподавателите във висшите училища по критерии, обвързани с действащата система за управление на качеството. За това настояват от образователния синдикат на „Подкрепа” в предложенията си за реформа на висшето образование.
Разделяне на академичното от стопанското управление на вузовете, обединяване на процедурите за институционална и програмна акредитация са част от предложенията на синдикатите. Те лансират идеята за комисия от представители на местната власт, социалните партньори и министърът на образованието, която да участва в избора на ректор, наред с Академичния съвет.
Според тях трябва да се въведе диференцирано заплащане на преподавателите на база резултатите от атестацията, а на служителите – според количеството и качеството на вложения труд.
От „Подкрепа” настояват за отмяна на дадената от Закона за висше образование възможност за удължаване на основния трудов договор на хабилитираните преподаватели след навършване на 65-годишна възраст (с 2 години за доцент и 3 за професор). Искането е още за отмяна на съвместяването на две и повече изборни ръководни длъжности от едно хабилитирано лице в един мандат.
Да се отмени сега действащата възможност академичните съвети да приемат и утвърждават учебните планове на съответните факултети, а това да става във факултетните съвети
Съществена част от реформата трябвало да бъде инспектирането на висшите училища и продължаване на рейтинговата система за оценяване, от която да зависи държавното финансиране.
