Ателие “Литературна работилница” и Евроклубът на ЕГ „Иван Вазов“ реализираха серия от събития в рамките на Седмицата против агресията
Това, което предстои да видите, е плод на художествена измислица, представена не от професионални актьори, а от пълни аматьори, затова Ви молим да не обръщате внимание на притеснението ни, на някои наши грешки, а да помислите за важното – може ли тази история да не се случва и как трябва да реагираме, ако сме в подобна ситуация, за да завърши тя положително.
Така водещите Йоана Антонова и Гергана Атанасова от Евроклуба на Езикова гимназия „Иван Вазов“ влязоха в ролята на жокери по формата на форум театъра и дадоха начало на представлението „Когато мълчанието боли“. Сценаристи са учениците от ателие „Литературна работилница“. В рамките на 20 минути момчетата и момичетата от ателието разиграха ситуация на тормоз, за да се провокират връстниците си, събрани в кинозалата на училището, да дискутира върху проблемите, свързани с тормоза в училище.
„Всички прилики с реални лица и събития са напълно случайни, защото помежду ни това не се случва. Но е важно да мислим какво трябва да правим, за да не позволим то да стане част от реалността в средата, в която прекарваме голяма част от ежедневието си – в училище“, уточни Йоана.
Събитието е част от инициативите, свързани със Световния ден за борба с тормоза в училище, по-известен като Ден на розовата фланелка, в рамките ни проекта „Театър срещу тормоза в училище – ТеСТ“. Проектът обединява ученици и учители от клубове за ООН в 20 училища от 13 области на страната. Учениците представят театрални постановки с ясно послание за толерантност, ненасилие и зачитане на достойнството на всяко дете.
Участниците в спектакъла прресъздадоха случка, в която четири приятелки атакуват вербално своя съученичка, с която са разпределени да работят заедно по проект по история. Тъй като те неглижират заданието, тя избира да го направи с момче от класа, а това разгневява „приятелките“. Те си въобразяват, че тя си е паднала по него, а една от тях също го харесва, и започват да й пращат гневни съобщения в общия чат. След това тормозът продължава и в клас. Свидетели на ситуацията стават техни съученици, които обаче решават да не се намесват, за да не си създават излишни неприятности.
Зрителите трябваше да се поставят на мястото на потърпевшите и на агресорите и да генерират идеи за поведение, чрез което може да се предотврати тормозът. След дискусията актьорите изиграха отново пиесата, но с промени в сценария и с участие на хора от публиката, за да се намери благоприятен изход от създалия се конфликт.
„Много тънка е границата между шегата и тормоза. Можем да предотвратим голяма част от случаите на агресия, ако реагираме още в зародиша им, ако самите ние проявяваме нулева толерантност, защото това е посегателство над свободата на някого от нас“, обърна се към присъстващите преподавателят по български език и литература Илко Василев и посъветва при проблемна ситуация да се търси авторитет за решаването й, вместо да се насърчават „героите“.
А на финала жокерите Йоана и Гергана припомниха думите на френския философ Волтер: „Моята свобода завършва там, където започва свободата на другия”.
