Обществото ни не бива да се страхува от по-радикален прочит, за да се освободим от тази травма, а не да я тикаме в гардероба, казва авторът на романа и драматургичната версия Алек Попов
Театрален партизански комикс обещава да се превърне в хитовото заглавие на Драмата през новия сезон. Днес екипът на мащабната продукция по популярния роман на Алек Попов – „Сестри Палавееви”, представи визията си за сценичната версия. Епична продукция с много действащи лица, смяна на пространства и епохи. С премиерното представление на 10 септември ще бъде открит фестивалът „Сцена на кръстопът”.
„Задава се забавен жанр, но все още изследваме и напипваме езика на представлението. Актьорите пробват всичко, което постановъчният екип им предлага, а то е доста разнородно. Целта е да се замислим какво е било това време. Дали историята е обективна или субективна. Действието се развива в периода 1943-53 година, т.е. в края на Втората световната война и по време на партизанското движение. Ако направим препратка към съвремието, в днешно време все още има млади хора, които са готови да умрат за една идея, имам предвид джихадистите. Младите хора непрестанно се лутат, търсейки да намерят себе си и смисъла на живота. Двете сестри Палавееви също попадат в тази ситуация на игра, която накрая става плачка. Колкото повече работя върху текста, толкова повече долавям една любов към партизаните, които случайно попадат в този отряд, без да искат да са герои, а трябва да бъдат превърнати в такива. И постепенно се въвличаме в едно съчувствие към ситуацията на всеки с цялата му искреност, наивност, ентусиазъм. Има нещо много българско”, коментира режисьорът на спектакъла Елена Панайотова. Според нея обществото ни вероятно има нужда от много сериозен анализ по темата, но е важно да говорим за миналото от различна гледна точка – да го осмеем до безобразие, да му повярваме, да го защитим, да го критикуваме, да се огледаме кои сме.
Актьорите споделиха, че пред тях стои сложният казус да намерят специфичния театрален език и тънката граница между комичното и драматичното. Като най-голямото предизвикателство в досегашната си работа определи проекта костюмографът Николина Костова. Тя е решила костюмите на принципа на тезата и антитезата. И добави, че в някои моменти стига до постапокалиптичен пънк.
„Придържайки се към идеята за партизански комикс, това е едно от най-големите предизвикателства в досегашната ми работа, защото имаме епоха, характерност на образите, движенчески различни ситуации, динамични сцени. Ние правим шумкари – хора, които живеят в гората с необходимите атрибути за този начин на съществуване. Досега не съм работила в толкова мащабен и детайлен проект и се надявам да мога да се поклоня на финала с достойнство”, сподели Николина.
Алек Попов и съпругата му Деляна Манева са автори на сценичната версия на романа.
„За този период от нашата история, като изключим пропагандните произведения на изкуството, като че няма много творби. Трябва да осмислим това време и то да бъде подложено на дебат. Обществото ни не бива да се страхува от по-радикален прочит, за да се освободим от тази травма, а не да я тикаме в гардероба. Целта на подобни произведения е да накара хората да се замислят за миналото и настоящето”, разсъждава Алек Попов.
