Един от най-скъпите ми автографи е от автора на „Железният светилник”, представял съм го през 1960 година, казва литературният критик Марин Кадиев
Македония си присвои книгите на Димитър Талев. За това алармира преди няколко дни неговият внук Климент Талев пред „Телеграф”. Романите на класика „Железният светилник” и „Преспанските камбани” са били издадени наскоро в западната ни съседка на македонски език без разрешението на наследниците на писателя. Внукът заявява, че приживе дядо му не е одобрявал романите му да се превеждат на македонски и бил против този език. Творбите са били отпечатани с подкрепата на македонското министерство на културата. Потърсихме за коментар литературният критик Марин Кадиев – дългогодишен преподавател в Пловдивския университет, който има зад гърба си 9500 представяния на български автори. Сред които и на Димитър Талев. Академик на Българската академия за наука и изкуства.
-Г-н Кадиев, това не е първото посегателство на македонската страна, що се отнася до Димитър Талев. Вие лично сте го познавал, какво беше отношението му към Македония?
-Димитър Талев е един от най-големите български писатели. Жалко, че нямаше кой да го предложи за Нобел. С нищо не е по-слаб от Иво Андрич, например. Имал съм уникалното щастие да представям Талев. Вкъщи пазя романа „Железният светилник” с благодарствен надпис: „На Марин Кадиев – пожелавам му любов към художественото слово”. Един от най-скъпите ми автографи – от 1960 година, когато го представях в една столична книжарница и в Софийския университет. Той казваше, че Македония е географско понятие, както Тракия и Мизия. Неговата теза беше, че ние сме си българи. Ненавиждаше македонизма. И смяташе македонския език за опасна измишльотина. В романите си “Железният светилник” и “Преспанските камбани” Талев дава едностранна и от пробългарска позиция снимка на македонското национално Възраждане. Лазар Глаушев и Райко Вардарски явно декларират българската си принадлежност. И в романа “Илинден” е заявена тезата за българската принадлежност на македонците. Македонците го бяха забранили, а сега ни го присвояват.
-Както и други наши големи писатели – Вапцаров, Смирненски.
– Вече десетилетия наред цели екипи от филолози, лингвисти, литературни историци в съседна Македония пишат трудове, изследвания, монографии, за да “докажат”, че българските писателите, с “потекло” от географската област Македония, принадлежат и на македонската литература. Техни творби, преведени на днешния македонски книжовен език, пълнят антологии и читанки. Пишат се на поразия литературни истории с присвоени имена, творби и биографии на български писатели. Но това е политика, а не оценка на художествените достойнства на Талевото творчество. Правилно внукът на Талев протестира.
–Още повече, че избирателно са изваждани някои глави от романите, както твърди внукът.
-Всичко е целенасочена политика. Известни са напъните за македонски език и македонска нация. Няма такива. А що се отнася до Талев, той стои до Вазов и Ботев.
