Прожекциите стартираха в ЕГ „Пловдив” с немската документална лента “Заключено време” и “Чуй” на Диана Иванова
Фейсбук страница прави речник на понятията от комунизма, предизвиквали страх и безпомощност
Филмова поредица за ученици и учители стартира по проект на „Гьоте институт”. Стартът бе даден в ЕГ „Пловдив” с прожекция на немската документална лента “Заключено време”. Втората прожекция, отворена не само за ученици, но и за широката публика, бе “Чуй” на Диана Иванова, която разказва защо едно радио е обявено за враг номер едно на комунистическа България. Какво прави радо „Свободна Европа”, създадено от САЩ в Западна Германия след края на Втората световна война толкова опасно. Филмът е показан в София, предстои да го видят гимназисти от Велико Търново, Видин и Бургас.
В поредицата са включени немски и български документални и игрални филми, които третират темата за (не)видимото присъствие на репресивните тайни служби в живота по времето на комунизма в бившата ГДР и България. Всеки филм ще бъде придружен от дискусия и възможност за обяснение на понятия, думи, изчезнали от живота днес, но предизвиквали чувство на страх и безпомощност тогава, които може би несъзнато влияят и на сегашния ни живот. Модератор на първата среща с пловдивските ученици бе Диана Иванова, носител на наградата за режисьорски дебют от фестивала „Златен ритон” 2014.
-Диана, проектът е насочен към едно ново поколение, което днес отново се сблъсква с въпроси какво е истина и какво пропаганда. Каква е идеята на филмовата поредица – да даде отговори или да провокира мислене?
-Идеята се роди в разговор с директора на „Гьоте институт” – Енцио Ветцел, след като беше гледал моя филма „Чуй”. Лентата разказва една непозната история – за българите, работили в „Свободна Европа” от Мюнхен, за слушателите му тук, за хората от ДС срещу него, за хората, на които то дава глас. Филм, в който всички говорят от първо лице единствено число, а архивите на ДС и БНТ се показват за първи път. Предложих на Ветцел да направим комбинация от немски и български филми на тази тематика, така че учениците да могат да сравняват и да имат поле за дискусия и разговори. Решихме да започнем с два игрални и два документални филма. По тази тема има бели петна. Първата прожекция в Пловдив мина невероятно и това ме кара да мисля, че всичко зависи от това какъв език намираме за разговор с младите хола.
-С какви въпроси ви провокират?
-Немският филм “Заключено време” задава въпроса за личната отговорност. Една авторка се връща да разбере кои са хората, които са подписали документите така, че тя да бъде изпратена в затвора, без да има причина за това. Тя е режисьор в немка киностудия. Така че един от основните въпроси, който възникна в разговора с учениците, беше морално ли е да се спазва неморален закон. Той е актуален и днес. Не става дума просто да говорим за миналото, а за въпроси, които се отнасят за нас самите. И че тази лична отговорност е нещо, което е проблем и на настоящето. Същевременно правим речник с думи и понятия в специална фейсбук страница, който ще попълваме постоянно. Там обясняваме, например, какво е представлявала телефонната журналистика, защо вестник „Работническо дело” е бил толкова важен. Тази страница я даваме на учениците, за да задават своите въпроси и да припознаят проекта като свой. Очаквам да я попълваме с въпроси на младежи от различни краища на страната.
-Фактологията интересува ли ги или имат по-скоро морални питания?
-Филмите задават основно морални въпроси. Докъде е информацията и докъде пропагандата в радиото – това е въпрос и на днешното време – как различаваш истината от лъжата. Дори самата аз, когато правех филма, не предполагах, че тези въпроси ще бъдат толкова актуални. С цялата днешна геополитическа ситуация се оказа, че това са теми, които вълнуват света. По история в училище се учат достатъчно факти, а и можеш да ги потърсиш в Гугъл. Това, което има смисъл в инициираните от нас срещи, е да се провокира гражданско мислене. Може би след един такъв филм те ще зададат въпроси и на родителите си, на своите баби и дядовци. В този проект ние не изместваме уроците по история, а внасяме нов тип мислене. Той подготвя децата и за едно европейско живеене. Не става дума да търсим правилна позиция на мислене, а да активираме мислене аз откъде идвам, кое е моето семейство. Всеки да види, че неговата субективност е важна. Успехът на поредицата в Пловдив е, че учителите ни подкрепят и съдействат. Те са тези, които привличат учениците. Решихме да дадем сертификати на най-активните, защото това е мотивация. Ще измислим и награди. Тази мантра, че учениците не се интересуват от миналото, не е вярна.
