В 6 клас се въвеждат понятията „рая“, „еничари“ и „хайдути“, стана ясно на обществено обсъждане по предмета
С 10 на сто повече българска от световна история е заложена в учебните програми между 5 и 9 клас. това стана ясно днес на общественото обсъждане на новостите в учебните програми по история и цивилизации в прогимназиалния и първия гимназиален етап, на което присъства и заместник-министърът на образованието Диян Стаматов.
Доминиращо е съдържанието по национална история, посочиха експертите от МОН и уточниха, че до този момент процентното съдържание на уроците по българска история спрямо световната било 46.92. С новите учебни програми увеличението е от десет процента и вече ще бъде 56.28 в полза на българската история. Както и по български език и литература в края на етапите – 7 клас за прогимназиален и 10 клас за първи гимназиален, учебното съдържание ще се фокусира предимно върху национални теми. Това съвпада и с националното външно оценяване по новия закон.
60 процента от програмата е за нови знания, 40 – за обобщения, упражнения и практическа дейност. Решение на учителите е как да ги разпределят в зависимост от учениците си. За тези училища или паралелки, където учениците са много бързи, това ще е време за проекти, но там, където има проблеми – време за преговор и затвърждаване на знания.
Още един нов момент в учебните програми ще бъдат разписаните дейности във и извън класната стая – ролеви игри, мултимедийни презентации, хронологични таблици, работа в екип, посещения на музейни сбирки от национално и регионално значение. Това се случва и в момента в много училища, но сега ще стане стандарт навсякъде.
Що се отнася до дебатите, предизвикали и обществено недоволство, от МОН уточниха, тема 4 на програмата за 6 клас – „Османската империя и българите“, се въвеждат понятията „рая“, „еничари“ и „хайдути“. Предвидено е съдържание за съпротивителните действия на българите, въстанията и бунтовете, има ги светците мъченици, опитите за съхраняване на българската народност в манастирите. От МОН бяха категорични, че никога терминът „съжителство“ не е бил използван за определяне на политическата система.
